доц.д.ф.н. Гено Матеев
Ньойският мирен договор се разглежда у нас като унизителен, несправедлив диктат на великите сили. Това е истина. Избягва се въпросът: Има ли вътрешни причини и виновни за този пораженчески край. През 2018 г. много публикации бяха посветени на големия героизъм на нашите войски през Първата световна война по бойните полета на Сърбия, Румъния и особено сраженията в Добруджа.Това също е историческа истина. Българската войска достойно се е представяла. Крайните загуби са от политически грешки и ненадеждна дипломация. При разглеждане на тези събития се изяви и еуфоричната русофобия: За агресивността на Русия, че ние сме били братушките и т. н. Да се опитаме да кажем истината.
След първата национална катастрофа през 1913 г., поради грешки на главното командване, Турция си възвръща наново Одринска Тракия, освободена през 1912 г. с героизма и жертвите на нашата армия. Турция обезбългарява този район и отново има европейска част.
Известно е как през юни 1914 г. започва Първата световна война между Антантата/ Великобритания, САЩ, Италия, Русия, Гърция, Сърбия, Румъния и т. н. и Централните сили/ Германия, Австроунгария, Турция, а после и България. През 1914 г. цар Фердинант I и правителството водят тайни преговори. Голяма роля изиграва и министър-председателят Васил Радославов – опитен политик, юрист, член на БАН. Но и тогава е имало корупция. Дали му във Виена 3 милиона лева и той допринесъл за включване на България на страната на Централните сили Германия, Австроунгария, Турция и нашата страна. България е във война с всички страни на Антантата. На 1 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия. Заедно с немски войски разгромява сръбската армия и тя се пренася на о-в Корфу. През 1916 г. наши войски навлизат в Румъния и 2 месеца са в Букурещ. Сражения има в Добруджа между наши войски и части от Румъния и Русия. През 1917г. поради гражданска война, Русия излиза от играта след като сключва унизителен договор с Централните сили – Брест- Литовският мирен договор, на 3 март 1918 г.
От българска страна е подписан от Атанас Тошев- посланик във Виена. Русия губи с този договор Западна Украйна и Западна Белорусия. Обаче след месеци започва обрат във военните действия. Антантата предприема офанзива и Германия, Австроунгария, Турция и България губят инициативата и накрая търпят поражение. Българската армия и е изтощена, и в мизерия.
Солунското примирие
След пробива на фронта при Добро поле, българската изтощена и при мизерни условия армия, започва да се бунтува срещу виновниците за националната катастрофа. След Владайското възстание, правителството на Александър Малинов е принудено да търси изход от войната с Антантата. Използва за връзка с командването на Съединението консула на САЩ в София Мърфи, отправяйки молба за примирие. Това става успешно и на 29 септември 1918 г., в гр. Солун, е подписано споразумение за спиране на неприятелските действия между съглашенските сили и България. Документът е подписан от пратениците Андрей Ляпчев и генерал Луков от българската страна, и от генерал Франше д‘Епре от съглашенска страна.
Според Солунското споразумение, България се задължава незабавно да освободи от български войски сръбски и гръцки територии, да демобилизира армията си, с изключение на 3 девизии за поддържане на вътрешния ред и за охраняване на границите. Освен това Ц. България се задължава да предаде на съюзниците цялото си въоръжение, да освободи съглашенските военнопленници, като остави български войници за заложници и подписване на окончателния мирен договор. Секретните клаузи на солунското споразумение дават право на Съглашението/ Антантата/ да заеме с войските си който и да е пункт от българската територия и да я използва. България е окупирана.
Стига се до Ньойския мирен договор
Антантата печели войната и капитулират Централните сили. Като техен съюзник и Ц. България е губеща страна. Така се стига до унизителния Ньойски договор. Ньой тогава е предградие на Париж, столицата на Франция. Разположен е северно от Булонския лес с 52,435 жители през 1918 г. Този документ е подписан на 27 ноември 1919 г. от министър председателя на Царство България и представители на Антантата за установяване на мир. Българската делегация е била поставена при унизителни условия – под стража, без право на възражения и предложения.
Мирният договор е одобрен с царски указ № 50 от 15 януари 1920 г. Ратифициран е от Народното събрание на 9 август 1920 г. Срещу подписите на българската делегация начело с Александър Стамболийски, от другата страна са съюзените страни, а именно САЩ, Великобритания, Франция (Русия излиза от войната след революцията1917г.), Италия, Белгия, Гърция, Румъния, Сърбия, Полша, Словения, Чехословакия, Япония и т. н.
С този договор, дипломатически се установява разграбването на части от България, оказващи тежки последици за развитието на родината ни през следващите десетилетия. Документа има 13 части: 1. Устав на Обществото на народите. 2. Граници на България. 3. Политически клаузи. 4. Военни, морски и въздушни клаузи. 5. Военнопленници и гробници. 6. Санкции. 7.Репарации. 8. Финансови клаузи. 9. Икономически клаузи.10. Въздухоплаване. 11. Пристанища, водни пътища и железници. 12. Труд. 13. Разни.
От 114,434 кв. км територия на България се отнемаха 11,278 кв. км земя. Границите на съседите се определят, като се дават във владение на Румъния населените с българи Южна Добруджа; Западните покрайнини Царибродско, Босилеградско и Струмишко на Югославия; Западна Тракия и отстъпените от Турция земи през 1915 г. се дават на Гърция. Макар че в договора е предвидено Западна Тракия временно да се управлява от съглашението, само след месеци и тя е предадена на Гърция, като с този акт България трайно загубва излаз от Бяло море.
Спорен Ньойският мирен договор се налагат непосилни за нашата страна икономически санкции. Наложени са огромни репарации – над 2 милиарда златни франка (27 милиарда лева), с 37 години срок за изплащане при 5 % годишна лихва. България трябва да предаде на победителите 70,825 глави едри домашни животни в срок от 5 години. За същия срок да се доставят 50,000 белогвардейци от армията на атамана Врангел, настанени у нас, както и разходите за издръжката на окупационните войски на Антантата. Според договора, България е лишена от правото да получи вземанията от други страни, включително и от съюзничката си Германия.
В договора на България се забранява да има наборна армия, а се разрешава да поддържа войска от доброволци, сведена до 20,000 души, включително офицерите и служителите, до 10,000 души жандармерия – общо 30,000 души въоръжени сили. На България се забранява да притежава военни параходи, подводници, военна авиация, укрепления и пр. За следене на спазването на тези задължения у нас е изпратена военна контролна комисия.
България е принудена да се откаже от правата си върху отнетите й територии от Антантата. На българското население от отнетите територии е даден срок от 2 години да определят поданството си, като приелите българско поданство трябвало в срок от 12 месеца да напуснат родните си места. Същевременно, според Конвенцията за доброволно изселване, което е част от Ньойският мирен договор, Западна Тракия е обезбългарена, понеже българите са се изнесли.
България понесе тежки поражения и унижения от Ньойския мирен договор. След избори на 17 август 1919 г. идва на власт правителството на Александър Стамболийски. През 1921 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националната катастрофа. Осъдени са и затворени виновните министри и т. н. Като един от виновните, министър председателя Васил Радославов задочно е осъден на доживотен затвор. Той избягва отговорността, като след Солунското примирие 1918 г. емигрира в Германия. Не се завръща и починал в Берлин на 21.Х.1929 г. След кървавия преврат на 9 юни 1923 г., правителството на проф. Ал. Цанков през 1924 г. амнистира осъдените виновници, включително и Васил Радославов.
Зареждане ...
