С пламенно слово за подвига на героите, загинали за независимостта на България, започна тържествената церемония на централния градски площад в Севлиево. „Днес е ден за празнуване, но и ден за възпоменание. През 1908 г. в старопрестолния град Търново, недалеч от тук, княз Фердинанд обявява окончателната и пълна независимост на България от Османската империя. Това е първият ден на най-новата ни история. Тогава княжество България става царство и вече има право да сключва международни договори с пълни права като част от европейската общност“, припомни в словото си директорът на Историческия музей Найден Петров.
Той разказа предисторията на този ден. Преминавайки през летописа на петвековните борби за освобождение, руско-турската война и кратката радост след Санстефанския мирен договор, обединил всички изконни български земи, населени приоритетно с българско население, той припомни и трагедията, сполетяла народа ни на Берлинския конгрес под председателството на германския канцлер Ото фон Бисмарг.
„България е жестоко разпокъсана. Княжество България (днешна Северна България, заедно със Софийския санджак) става васална на султана, южна България (Източна Румелия) е управлявана от губернатор, назначен от султана, а останалите части – Македония, Беломорска и Одринска Тракия са върнати обратно в пределите на Османската империя. Това залага огромния трагизъм в най-новата ни история, но тогава се ражда и българският национален идеал за окончателното освобождаване и обединение на българските земи“, каза Найден Петров.
В името на тази велика национална идея България води пет войни – Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Загиват над 150 000 български синове. В името на тази велика идея нашите прадеди – севлиевци издигат и този величествен паметник на Свободата, в който е залегнал дълбок символизъм – тръбата, с която зове Майка България е зов за окончателното освобождение и обединение на народа ни.
„Паметникът, пред който днес полагаме венци и цветя е открит през далечната 1894 г. и това предшества всички останали събития“, акцентира Найден Петров. По думите му „нашите севлиевски деди участват във всички войни и във всички велики сражения – те са в редовете на 9-ти севлиевски артилерийски полк, на 34-ти троянски пехотен полк, на 20-ти дунавски полк, 5-ти етърски и тн. Бият се на Шипка и Шейново, Одрин и Чаталджа, Булаир, Черна, Тутракан, Дравската епопея, Дойранската епопея, Стражин, Страцин, Куманово, Крива паланка и на много други места“.
За съжаление, днес техните гробове са извън пределите на нашата родина, но тяхната саможертва за справедливата българска кауза допринася на политическата карта на Европа да съществува и България. „Ние, севлиевци, признателните поколения, издигнахме в парк Казармите паметник на загиналите севлиевци – 407 имена… Сега техните имена стоят, гравирани на черния гранит там, където се е помещавал славния 9-ти севлиевски артилерийски полк. Сега това е място за почивка, но и място за поклонение“, завърши словото си Найден Петров и призова: „На днешния ден ние отдаваме своята почит към всички загинали в името на свободата, честта и славата на Майка България! Вечна им памет! Да живее България!“
Зареждане ...
