Рубрика на Борислав Маринов и Румен Гатев, ученици от СУ ”Васил Левски” – Севлиево за хората и богатата история на севлиевския край
Тази година се навършиха 85 години от смъртта на една от най-големите дарителки на град Севлиево. Тя и нейният съпруг успяват да нахранят хиляди деца, да вдъхнат надежда у много хора, но запомнени ли са те днес?
Да даряваш не само пари, а и доброта е призвание. Да бъдеш дарител е не просто акт, който да извършиш еднократно, а начин, чрез който да докоснеш най-често хората и техните сърца. Такъв „докосвател“ на сърцата е била и Еленка Ангелова. Тя се ражда на 6 декември 1870 година в Севлиево, в семейството на видния гражданин и търговец хаджи Никола Конов. Завършва Севлиевското трикласно девическо училище и Габровското четирикласно девическо училище с отличен успех и примерно поведение. Още от малка показва голямо състрадание и пожертвователност, като подпомага бедните си другарки и съученички.
През 1893 г. тя се омъжва за търговеца Ботю Ангелов Боев, който държи под наем бащиния й дюкян. С общи усилия и примерна спестовност, те сполучват и увеличават благосъстоянието си. Те са бездетни, но не забравят децата на бедните севлиевски граждани. Участва активно в обществения живот в Севлиево, членка е на Женското дружество в града и с протокол № 5 от 1930 година е избрана за негова почетна подпредседателка. Подкрепя парично инициативите на младежките, кооперативните, женските и просветните организации в Севлиево и изграждането на дружествен дом на Българския женски съюз в София. Тя живее само с идеята за обществена помощ и подобрение. Винаги е начело на обществени инициативи и с материалната си помощ тя изразява искрено подаянието си.
По-рано заболява съпругът й и като предчувства смърта си, завещава на жена си да отдели от наследството, което ще й остави – 100,000 лева, за построяване на дом-трапезария за бедните ученици. Изпълнявайки волята на съпруга си, Еленка Ангелова дарява на училищното настоятелство в града 100,000 лв. за основаване на фонд, който да служи за построяване на дом-трапезария за бедни ученици от града. Фондът се управлява от настоятелство. Капиталът се увеличава от натрупаните лихви и нови средства, прибавени от дарителката. Към 1933 г. сумата нараства на 280,000 лева. Същата година Еленка Ангелова купува дворно място в центъра на града за строеж на сградата. На 22 август 1933 г. настоятелството провежда търг за построяване на дом-трапезарията и на 3 септември основният камък е положен. За съжаление Еленка Ангелова не дочаква завършването и освещаването на домът-трапезария и умира през 1934, като прави следното завещание:
„ 1) Къщата, двора, строящето се здание „Дом-трапезария“, деловете в разните кооперации и банки, движимото си имущество и вземанията си от частни лица, завещано за детската трапезария в града. 2) От наличните парични средства да се отдели необходимата сума за доизкарване и обзавеждане на зданието „дом-трапезария“. 3) Останалат сума да се разпредели по равно между читалище „Развитие“ и училищата в града (гимназията, прогимназията и първоначалните). – 29.05.1934 г.“
По точка 3 се разпределят по 20,000 лева за учредяване на два фонда „Еленка и Ботю Ангелови“ към гимназията и към смесената прогимназия за подпомагане на бедни ученици. Фондовете са с капитал от по 10,000. лв. Поради закриването на Севлиевската гимназия се основава само един фонд към Смесената прогимназия.
Домът-трапезария „Еленка и Ботю Ангелови“ е открит с водосвет и помен за покойните дарители на 17 декември 1934 г. Управлява се от училищното настоятелство и настоятелството „Еленка и Ботю Ангелови“. До 1944 година в нея редовно получават безплатен обяд около 250 бедни ученици от Севлиево.Днес, след 85 години, гробът на двамата севлиевски дарители Еленка и Ботьо Ангелови се намира в едно недобро състояние в стария гробищен парк. Каменната част на паметника е пред срутване, а гробното място е изпълнено с плевели. Трябва да отбележим, че двамата дарители са в списъка с „почетните граждани на Севлиево“.
Зареждане ...
