Той е един изключително продуктивен изследовател, посветил голяма част от трудовете си на теми, свързани със социалната политика и социалното подпомагане. Венелин Терзиев е доктор на икономическите науки, доктор на науките (Национална сигурност) и доктор на науките по социални дейности. Понастоящем е професор в русенския университет „Ангел Кънчев“ и в националния военен университет „Васил Левски“ в гр. Велико Търново. Заемал е редица ръководни длъжности в Министерството на труда и социалната политика и в частния бизнес, което детерминира практикоприложния характер на голяма част от неговите научни изследвания в областта на икономиката и управлението на различни йерархични нива. Има повече от 800 научни публикации в различни издания на български, руски, английски, френски и немски език, като голяма част са в реферирани издания на SCOPUS иWeb of Science.
– Какво представлява новата Ви книга, която ще представите в края на месеца в Севлиево, проф. Терзиев?
– Настоящият монографичен труд е насочен към една трудна за изследване област – социалното развитие и капацитетът на администрацията да осигури ефективно социално подпомагане. Без съмнение темата е особено актуална както в теоретичен, така и в практически план. В теоретичен – защото проучванията и анализите в тази област засягат само отделни аспекти на проблемите на социалното развитие и често пропускат „голямата картина“. За сметка на това съм избрал да приложа единен интегриран подход, при който са съчетани структурен, нормативен, функционален и проспективен анализ на обекта и предмета на изследване. Това изисква много задълбочено познаване на системата в различни ракурси, а също и проспективно мислене и висока прогностична култура, каквато малко изследователи притежават. Темата е актуална и в практически план поради комплексния характер на социалната система, която е наситена с множество противоречия – между отделни социални групи, между потребности и инструменти за удовлетворяване на тези потребности, между краткосрочни и дългосрочни въздействия от политиките и инструментите за регулиране и т.н. Тези болезнени за обществото несъответствия намаляват ефекта от функционирането на социалната система и поради това научнообоснованите предложения за тяхното разрешаване или отстраняване са повече от необходими, актуални и значими. В нея разглеждам възможните алтернативи за действие с цел преодоляване на възникналите противоречия. Опитвам се да търся отговор поне на част от най-наболелите проблеми в обекта на изследване. За да огранича все пак полето на проучване, съм избрал за цел създаване и верификация на научна теория с приложен характер за социалното развитие и разработване на адаптирани научноприложни модели за повишаване ефективността на социалното подпомагане, насочени към развитие и усъвършенстване на социалната политика, социалните предприятия и подготовката на специалисти по социални дейности, чрез продължаващо професионално обучение. В структурно отношение трудът представлява четири обособени части, които са логически обосновани и тясно обвързани с научноизследователските задачи. В първата част се разглеждат и критично се анализират проблемите, свързани със съвременните подходи в изследванията на социалната политика и социалната работа. Пространно са анализирани достиженията на водещите автори, изведени са нови научнотеоретични постановки, дефиниращи социалното развитие и социалната политика. Критично са осмислени добрите европейски и световни практики в областта на социалната сигурност и тяхната рефлексия върху подходите за управление и върху капацитета на релевантните администрации в България. На тази основа са изведени принципите на социалната политика. В тази глава също е дообогатена и доразвита теорията за социалната работа като процес. Направен е ретроспективен икономически анализ на тенденциите в света и у нас, и е изведена необходимостта от развитие на социалната работа. Дефинирани са ключови понятия, като „институализация“, „идентификация“ и „интернационализация на социалната работа“. На основата на научнотеоретичен и приложен анализ са дообогатени редица понятия, като „социална държава“, „социална сигурност“, „социална защита“, „социални помощи“, „социални услуги“, „социално обезпечаване“, „социално осигуряване“ и „система за социално подпомагане“. Опитал съм се да анализирам в дълбочина структурата на системата за социално подпомагане и организацията на дейностите по социална защита на уязвимите групи в България. Въведена е дефиниция на професията „социален работник“, като са очертани неговия профил и необходима квалификация. Това е важна отправна точка в процеса на обезпечаване на системата за социално подпомагане с компетентни специалисти. Втората част е посветена на социалната икономика и по-специално на социалните предприятия, които са представени като модел за ефективно социално подпомагане и социално развитие. Разгледал съм европейския социален модел, като всепризнат ключов инструмент за постигане на устойчив и приобщаваш растеж, съгласно приоритетите на стратегия „Европа 2020“, а вече и като визия за „Европа 2030“. Направен е анализ на състоянието и предпоставките за развитие на социалното предприемачество в България, като са откроени нормативни конюнкции и ограничения, секторни и териториални характеристики, тенденции в развитието. Специално внимание съм отделил на типологията на социалните предприятия от гледна точка на техните цели (вкл. социални цели), големина, форми на подпомагане на рискови групи, фази на развитие, социални ефекти и др. Предложената типология е методологичен въпрос с изключителна важност. Той е свързан с метриката, анализа и оценката на социалните предприятия с оглед осигуряване на обективна, надеждна и релевантна информация за тяхното регулиране с подходящи политики и инструменти. Не на последно място правя опит за представяне пространна визия за иновациите в областта на социалните предприятия и за политиките за насърчаване както на национално, така и на регионално ниво с различни финансови и нефинансови средства и инструменти.
– Важно за всяко четиво от такъв характер е неговата практическа стойност, а според Вас къде се очертава в тази посока?
– Особено интересни според мен са представените иновативни практики, като „позитивна дискриминация“, въвеждането на марката „Продукт на социално предприятие” и др., които разчупват наложилите се стереотипи в тази област и допринасят за налагане на едно съвременно, модерно разбиране за феномена социални предприятия. Стратегическата рамка за развитие на социалното предприемачество е част от изложението във втора глава. Посочени са релевантните европейски и национални стратегически и оперативни документи. Очертани са възможностите за подкрепа на социалното предприемачество в България, но не само като финансови инструменти, а и като партньорски инициативи, модели и различни доказали се добри практики за укрепване на институционалния капацитет на социалните предприятия, на организациите от публичния сектор и на сектора като цяло. В подкрепа на дефинираната цел, третата част на изследването е посветена на продължаващото професионално обучение. Продължаващото професионално обучение е разгледано като инструмент за социално развитие. Последователно са разгледани законодателната и институционалната рамка на продължаващото професионално обучение, тенденциите, факторите и предизвикателствата, а също и методологическата основа на продължаващото професионално обучение в контекста на ученето през целия живот. Изведени са най-адекватните форми за продължаващо професионално обучение в социалната сфера и е предложена методология за приложение на продължаващото професионално обучение на базата на концепцията „учене през целия живот“. В четвъртата част се представят идеите ми по отношение подготовката и професионалната квалификация на специалистите по социални дейности в България чрез продължаващо професионално обучение. В заключение е разработеният модел на система за подготовка и професионална квалификация на специалисти по социални дейности в България чрез продължаващо професионално обучение. Предложени са стъпките за внедряване на модела и са очертани очакваните ползи от неговото прилагане. В разработката са използвани различни теоретични и емпирични методи за анализ, адекватни на обекта и предмета на изследване, като всички те са използвани коректно и компетентно. Проучването се основава на солидна емпирична база от данни от национални изследвания, проведени от специализирани институции.
– Писането на такива трудове е относително тежка задача, защо се нагърбвате да го правите?
– Със сигурност създаваното на подобни книги не е от онзи тип неща, които се приемат като забавление, а по-скоро са нещо сериозно и изискват много усилия в различни посоки. Важно е тези книги освен теоретичния си характер да носят и информация за приложимост. Това е особено ценно за тези, които ще ги ползват или прилагат.
Зареждане ...
