Димитър Димитров
Професор Николай Петков Ковачев е роден на 22 ноември 1919 година в севлиевското село Кръвеник. В родното си село получава начално образование, а основно – в близкото с. Ново село (днес гр. Априлци). Средното си образование завършва в Априловската гимназия в Габрово. В ученическите си години той пише стихове, издава стихосбирките „Лунни песни“ и „Паяжина“. През 1941 год. е отпечатана и поемата му „Есенни видения от село“. Следва и завършва славянска и руска филология в софийския университет „Климент Охридски“. Започва работа като учител в родното си село. За известно време е избран и за директор на училището. През 1948 година извършва преводи на част от творчеството на големия полски писател и публицист Адам Мицкевич.
През 1949-1950 година професор Ковачев е назначен на служба в Околийския народен съвет Севлиево, отдел „Народна просвета”. Автор е на проект за изграждане на Градски исторически музей. Той изготвя подробен план за археологическото и етнографското проучване на Севлиево. За една година успява да обходи всички селища от бившата Севлиевска околия, да ги проучи и да състави археологическа карта на Севлиевско с описание на запазените старини, артефакти и археологически обекти. Плод на това му проучване са книгата „Местните названия в Севлиево” от 1961 година, „Росица – сборник от народни песни от Севлиевско“ и „Антропонимията на Севлиево” в ръкописи.
Професор Ковачев започва работа във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” през 1963 година. Първоначално като асистент, а през 1965 г. става доцент по Общо езикознание във Великотърновския университет. През 1972 г. получава професорската си титла. Създател е на лаборатория по българска антропонимия и на Центъра по българска ономастика, на който дълго време е бил директор. Този център в момента носи неговото име. Бил е заместник-ректор на ВТУ и декан на Филологическия факултет, а също и дългогодишен ръководител на Катедра по езикознание. Запомнен като скромен и много трудолюбив човек, изцяло отдаден на науката. Той е носител на много ордени, медали и грамоти за заслуги в научната си дейност.
В резултат на изследователската си работа, професор Ковачев е правил публикации в различни местни и национални вестници, списания, брошури и други стотици популярни и научни статии и трудове. Голяма част от тях са с краеведческо значение, посветени предимно на Севлиево и Севлиевския край. Съавтор на научните трудове, посветени на Севлиево и Севлиевския край. Той написва историята на село Кръвеник, а така също е един от основните организатори и ръководители при събирането и откриването на музейната сбирка в родното му село.
Сред по-значимите му творби са „Миналото на героичен Кръвеник“, „Местните названия от Севлиевско“, „Местни названия във Великотърновско“, „Местни названия в Габровско“, „Местни имена в Дряновско“, „Местни имена в Беленско“, „Топонимията на Троянско“, „Нашето хайдушко движение“, „Българска ономастика“, „По пожълтелите книги и каменните плочи на миналото в Севлиевския край“ и много други. Професор Ковачев е и автор на главите за Априлското въстание в двете колективни монографии – „Севлиево и Севлиевският край през Възраждането“ и „Батошево“.
Проф. Николай Ковачев почива на 20 април 2001 година и е погребан в родното му село Кръвеник. През 1999 г. е избран за почетен гражданин на Севлиево, а през 2009 г. е удостоен посмъртно със званието почетен професор на Великотърновския университет.
Зареждане ...
