Надежда Ботева
Исторически музей Севлиево
Историята на стоматологичната помощ в град Севлиево започва след Освобождението. Да се говори за специализирано зъболечение преди това е малко пресилено. По време на турското робство лечебната дейност се е извършвала основно чрез употребата на лекарствени средства от растителен и минерален произход. До наши дни е достигнал един от народните методи за лечение на зъби от края на ХІХ в., практикуван в севлиевския край. „Когато те заболи зъбът вследствие на наядено или на друг подобен вид повреда, без да искаме да го вадим : взема се един пакет тютюн, който се посипва с черен пипер, ситно счукан, полива се със спирт и се подпалва сместа. Оставя се да гори докато спирта остане на половина. Като се изцеди тютюна, течността се употребява за жабурене на устата. От устата почва да тече слюнка вследствие на силата на лекарството. Пази се от поглъщане.”
Ако последното не даде резултат, зъбът се изваждал от „зъбари“ (бръснари, ковачи и др.) Зъботехническите инструменти са се изработвали от ковачите и се предавали от поколение на поколение. Поради работа в нехигиенични условия, често следвали усложнения, като инфекции, фрактури на челюстта, изваждане на здрав зъб. Дейността на тези лечители се прекратява в края на ХІХ в. В закон, излязъл през 1897 г., се забранява категорично да се практикува зъболекарство, без да се представи документ, който дава право да се упражнява тази професия. Въпреки това самозваните лечители още десетилетия продължават да вадят зъби.
Историята на стоматологичната помощ в Севлиево, в съвременния смисъл на думата, започва в края на ХІХ век и е свързана с името на военния лекар д-р Темистокъл Михайлов Параскевов. За съжаление, до нас не е достигнала негова снимка. За живота му се знае много малко. Роден е на 26 януари 1863 г. Постъпва на служба в армията на 10 октомври 1890 г. В Централния военен архив във Велико Търново се пази копие от заповед №14 от 24. 03. 1893 г. на главнокомандващия, с която санитарният поручик Параскевов е преназначен от Трети Бдински полк за младши лекар на Първи артилерийски полк в Севлиево.
През август 1896 г. в Севлиево отваря врати една от първите в Княжеството клиника за зъболечение. Тя се помещава в дома на самия д-р Параскевов. Още след първите месеци на своята дейност той отчита ниската хигиена и липса на здравна култура у севлиевци, като основна причина за заболяванията на зъбите: „Повечето от тях дойдоха за изваждане на зъби, но всички почти, както и постъпилите през първите месеци, имаха нечисти зъби. Това е забележително у нас, че много малко се употребява четката за зъби като необходим тоалетен прибор на умивалника. Трябва всеки, който се грижи за чистотата и здравето си, да има до сапуна за миене на ръцете, до гребена за вчесване на косите и по една четка и кутия с прах за зъби.”
В своята частна клиника д-р Параскевов прави безплатни прегледи на бедни севлиевци. За страдащите от зъбни болести са определени дните сряда и събота между 11 и 15 часа. При спешни случаи бедните били приемани по всяко време и без предварително записване.
През декември 1896 г. доктор Параскевов започва да издава първото зъболекарско списание в България. Пълното му заглавие е „Зъболекърски сборникъ” – периодично списание за всички. Излиза два пъти в месеца – на 1 и 15 число, от доктор Параскевов – военен лекар“. На корицата на всеки брой е неговото мото: „ Има ли зъби – има здраве, има хубост, има веселост.” Книжките са по една печатна кола, формат 16х24 см. Списанието е печатано в печатницата на Атанас Цанков в Севлиево.
Във фонда на историческия музей в Севлиево се пазят няколко броя от това издание. В първа и втора книжка е публикувана програмата на списанието, от която се вижда, че то ще се занимава изключително със зъболекарско дело – пропагандиране лекуването на зъбите, разясняване на болестите по тях, профилактиката сред възрастните и децата. Наред с тези цели, доктор Параскевов си поставил задача на практика да приучи гражданите да лекуват зъбите си. ” Много начесто сме чували, че в Севлиево не се лекуват хората. Обаче практиката ни указа съвсем обратното. Не се лекуваха до сега, защото нямаше при кого. Всекой знаеше само това, че ако го заболи силно някой зъб, да иде при двамата братя – бербери – практиканти.”
Постепенно абонатите на списанието се увеличават, както се увеличават и пациентите му. В книжка трета от 15 януари 1897 г. се казва, че броят на абонатите вече е 983 – не само от Севлиево, но и от Пловдив, Враца, Разград, Кърджали, Цариброд… За материалите в него и за дейността на д-р Параскевов са дадени много ласкави отзиви. В изданието постепенно започват да се публикуват и статии по научни въпроси от областта на зъболечението. Главните извори, които докторът сочи че използва, са френски списания. Някои от темите в изданието: трябва ли да се изваждат зъбите на децата или да се пломбират, кога и как; тютюна и зъбите; трябва ли да се вади всеки един разяден зъб; наследствеността при разни болести, включително и болестите на зъбите; хигиена на устата.
На страниците на списанието д-р Параскевов отговаря и на въпроси, зададени му от негови пациенти. В книжка втора от 1 януари 1897 г. е пуснато съобщение за изнамерен прах за миене на зъби – патент на доктор Параскевов. Прахът бил анализиран в химическа лаборатория на гражданската санитарна дирекция на Върховния медицински съвет на страната. Той се продавал отначало само в аптеката на Антон Шнайдер, който бил поляк и имал аптека в Севлиево, а след време и в цялата страна. В книжка пета от 15 февруари 1897 г. е пуснато друго съобщение – за изнамерена течност за лекуване и окрупняване на венците, пак патент на д-р Парасксевов.
До кога д-р Параскевов е продължил да лекува зъбите на севлиевци, не може да се каже. Със сигурност обаче е бил на служба в Севлиевския артилерийски полк до 2 юни 1898 г., когато името му се споменава в заповед на командващия полка. След това този истински пионер в зъболечението и пропагандирането на хигиенни навици и здравна култура „изчезва”. Спира да излиза и издаваното от него списание ”Зъболекарски преглед”. Но въпреки това, началото на специализираната стоматологична помощ в Севлиево е поставено и, оказва се, нашият град е един от първите в страната, в които това се случва още в края на ХІХ век. У нас за зъболечение започва да се говори след Освобождението, когато в страната пристигат много зъболекари от чужбина. През 1878 г. в Русе започва работа чехът Фридрих Карл Фламих, който е първият практикуващ дипломиран зъболекар в България. През 1893 г. зъболекарите вече са 14 и работят в по-големите градове. Васил Аргазов, след като завършва Букурещкото дентистко училище, става първия правоспособен български зъболекар.
Зареждане ...
