По Коледа и Нова година, а и при всеки личен празник, пожелаваме на близки и приятели да следват мечтите си, да вярваме, че те се сбъдват. Моят герой е от хората, които следват мечтата си и приемат всички предизвикателства, за да я постигнат, и не само….
Той е Пеньо Николов от Шумата – познат на много хора, не само в севлиевско. Срещите ми с него бяха все по неприятни поводи – лични проблеми с хора, довели до конфликти, за които той искаше да пишем. Но тъй като те са от компетенцията на други институции, отказвах да ги правим достояние на страниците на вестника. Но при едно от посещенията в края на годината, той призна, че много искал да стане кмет на селото. Обеща ли му да го номинират за последните местни избори, но и този път останало само обещанието – факт, който го разочаровал много и тежи на душата му.
“А знаете ли, че аз дори започнах да уча, за да се изпълни мечтата ми. Тази година завърших 11 клас, остава ми само 12-и. Ходя и на курсове за компютърна грамотност в ТУ в Габрово – скоро ще имам изпити. И всичко това правя, за да стана кмет на село Шумата. И то от ГЕРБ” – разказва Пеньо. Призна, че е верен на партията от нейното създаване. Участвал е във всичките й предизборни кампании, не само в Севлиево, но и в София. Преживял е и не малко неприятни, дори опасни за живота му, моменти.
През 2009 година, по време на подготовката за парламентарни избори, преживял тежък инцидент, пропадайки с асансьора от 11 етаж в сутерена на висока сграда в София, където подготвяли предизборната кампания на ГЕРБ. Доста часове прекарал сам в асансьорната шахта, но с помощта на служител от сградата, бил спасен.
От протестите в София срещу кабинета “Орешарски” през 2013 година му останал голям белег на крака. Още помни събитията, които се случиха пред Парламента, както и белия автобус, в който се скриха от недоволството на протестиращите голяма част от народните представители.
Пеньо призна, че верността си към партията, понякога доказвал по не съвсем законни начини, затова имал и проблеми с органите на реда, но всичко това правил, защото “искам ГЕРБ винаги да печели на избори”.
И, докато разпалено разказваше случаи, доказващи на какво е готов, за да победи любимата му партия, изведнъж лицето му помръкна, когато сподели поредното си разочарование, че не е намерил място в списъка на номинираните за кмет на селото.
Попитах го защо толкова иска да стане кмет?
Учил в СПТУ”Машиностроене” в Габрово, но карал до 9-и клас. Прекъснал, защото се оженил. Наложило се да работи на различни места, за да храни семейството си. И там, някъде из софийско, се запознал с Борисов, приел идеите на ГЕРБ, а по-късно решил, че може да ги приложи като стане кмет в неговото село. Но му казали, че трябва да има поне средно образование, за да го номиринат, затова започнал да учи.
На въпроса ми знае ли какво трябва да прави един кмет, Пеньо отговори, че според него най-важното е да може да решава проблемите на хората, да им помага в трудни моменти …И между примерите, които разказа, за да докаже, че отговаря на тези изисквания, той сподели, че от 8 години дарява по 100 л зехтин на отделението по детска онкология в ИСУЛ.
Началото на историята е здравен проблем на жена му. След две операции, състоянието й, вместо да се подобри, се влошило.
„Тогава потърсих д-р Иванов, който беше народен представител, да ми помогне да я настаним в столична болница. Той ми помогна и настанихме жена ми в ИСУЛ. Оперира я проф. Първанов, на койтто тя дължи живота си днес. След операцията аз не исках да я оставям сама. Денем й помагах, а нощно време се разхождах из отделенията на болницата. И тогава видях болните момичета и момчета в детската онкология. Сърцето ми се свиваше от мъка и болка. Реших, че трябва да направя нещо добро за тях. Лятно време копая памук в Гърция, близо до българската граница, а през есента бера маслини, край Атина. С част от парите, които изкарвам, купувам зехтин и го дарявам на болните в ИСУЛ. И така вече 8 години. Това е моята благодарност към лекарите, на които дължа здравето на жена ми и малко помощ за болните деца, които трябва да се хранят здравословно. Жена ми е жива и здрава и заедно ходим да работим в Гърция.
И, за да докаже, че всичко е законно, Пеньо представи документ от Гърция, с който пренася зехтина в България. Представи и документ за дарение, подписан от главният лекар на ИСУЛ.
Преди дни той отново дойде в редакцията. Сподели, че вече не съжалява толкова, че не е станал кмет, защото радост му доставят внучките му. Едната вече е студентка в Института за медицински сестри във Велико Търново и скоро й предстоят първите изпити. Другите скоро ще заминат в Англия. С радост продължава и образованието си. Успешно е взел и изпита си по компютърна грамотност в ТУ в Габрово.
„Като отида на училище се чувствам не на 60, а на 30 години. Изпълнен съм с енергия и желание за работа. Е, не ми е било писано да стана кмет – така е трябвало да стане, но животът продължава. Утре ще закарам зехтин 100 л за болните дечица в ИСУЛ.”
Попитах го колко деца има и колко внуци, къде живеят с какво са занимават…?
Най-напред се родил синът му, но раждането било много трудно и след него жена му повече не можела да има деца. А толкова много искали да си имат поне едно момиченце. И Пеньо го открил в Дома майка и дете в Габрово, докато работел наоколо. То било на година и два месеца. Осиновили го.
Момичето пораснало и на 18 години поискало да научи коя е истинската му майка. Открили я в Белгия, с голямо семейство и труден живот.
“Не можех да понеса мъката на дъщеря ми, която плачеше заради мизерията, в която живеят жената, която я е родила и нейните деца. Дадох й пари, за да им помогне” – разказа Пеньо. А аз спрях да питам, защото вече нямах съмнение, че трябва да разкажа част от житейската му история. Защото тя разкрива непознатото в познатите ни хора, с които всеки ден се срещаме. Защото показва малките, на пръв поглед неща, които правят хората с големи сърца.
Зареждане ...
