От 1 август 2019 г., след проведен от общинската администрация конкурс, за секретар на читалище „Развитие-1870“ е назначена Нели Тотева-Георгиева. До нейното встъпване в длъжността, цели 30 години тя бе в ръцете на Галя Христова. 150-годишнината на читалището, която се навършва през 2020-та и смяната на поколенията на секретарското място станаха повод за разговор с Нели Тотева.
– Коя е Нели Тотева – Георгиева?
– Родена съм в град Севлиево. Омъжена съм и имам тригодишна дъщеря – Рая. Средното си образование завърших в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово, с профил „математика“. Преди четири години завърших „право“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. След няколко месеца предстои да завърша и втората си магистратура – „Педагогика на обучението по български език и литература“ в същия университет. Обичам да уча и да се развивам непрекъснато. За мен тази втора магистратура беше мечта, която съм на път да осъществя. А това, че имам издадени три книги – с поезия и проза, говори колко много обичам българския език и литературата.
– Винаги сте усмихната. Как го постигате?
– Като всеки човек, и аз имам своите грижи и трудности. Но въпреки това всеки ден се усмихвам на себе си, на хората около мен и на света. Бях чела една руска мъдрост, че усмивката е прозорец, през който се вижда дали сърцето си е вкъщи. Е, явно е, че моето си е вкъщи постоянно. /Усмихва се./
– Какво Ви доведе в читалището?
– В читалището съм от близо десет години, като член на литературен кабинет „Пеньо Пенев“. През 2015 година от ръководството ми предложиха да бъда главен редактор на читалищния вестник. Тогава се запознах и с другите състави, които творят. Всеки един от тях е уникален сам по себе си. Културата, любовта към корените и динамичната работа са причината днес да изпълнявам длъжността „секретар“ на севлиевското читалище.
– За тази длъжност какво се изисква – характер или постоянство?
– Жирарден е казал, че в живота се преуспява най-вече с характер, а Наполеон ни е завещал мисълта, че най-висша мъдрост е да бъдеш постоянен в решенията си. Ако мога да си позволя поне малко да отговарям на тези два цитата, то мисля, че ще бъда удовлетворена от това, което съм свършила. И, надявам се, оценено от хората, с които и за които работя. Читалището е обединител, затова единството и разбирателството са мои приоритети.
– Това, с което се занимавате сега, отговаря ли на очакванията Ви?
– Абсолютно! Тук е мястото да благодаря на Галя Христова, която заемаше длъжността „секретар“ до моето назначаване през август 2019 година. Тя е човекът, които ми показва всяко кътче, подробност и значимост в работата и в читалището като цяло. Радостна съм, че тя все още работи с нас. Галя Христова, заедно с предишните председатели, и в частност с Данаил Лалев, са направили изключително много за всеки един състав, за сградата, за киното, за двата национални фестивала, които организират читалище „Развитие-1870“ и община Севлиево. И на мен, и на новия председател – Емилиян Маринов, ни предстои работа и устрем, с които да успеем да надградим постигнатото от предишното ръководство. А то не е малко…
– Кои са предизвикателствата за тази длъжност?
– В читалището има около 300 самодейци, над 400 деца, около 20 художествени ръководители и преподаватели. Това е доказателство, че обичам работата с хора. Но понякога това е и предизвикателство. Предизвикателство е и настоящата година за читалището, в която то навършва век и половина. Една впечатляваща годишнина, която заслужава да бъде отбелязана подобаващо и да бъде запомнена. А това е и голяма отговорност за ръководството. Предстоят много изяви в града и извън него, мероприятия и изненади, свързани с годишнината. Скоро ще обявим всяко едно от събитията, което ще се състои.
– Какво ще бъде Вашето пожелание по повод 150-годишнината на читалището?
– Всяка годишнина е повод за обръщане към миналото, гордост в настоящия момент и поглед в бъдещето. За да просъществува севлиевското читалище 150 години и да е едно от най-добрите в страната, то определено трябва да сме горди с тази годишнина. Моето пожелание към читалищното настоятелство, колеги, ръководители, преподаватели, самодейци, деца, обучаващи се при нас, дарители, благодетели, е да продължим делото, започнато отпреди 150 години с нестихващ стремеж и вдъхновение. Надявам се, че читалището живее в сърцето на всеки човек, който се е докоснал до него. Аз приех читалище „Разивитие-1870“ в сърцето си…
Зареждане ...
