В съботата срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички православни християни извършват помен в чест на мъртвите. Тогава е Голяма Задушница преди Великия пост. Както името показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите. На този ден се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Житото е символ на възкресението, понеже по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако преди всичко не умре. Българската традиция включва и хляб и вино, което е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. Според православния канон погрешно е поставянето на храна на гроба на покойника. Библията отрича това. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се.
Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Исус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обичайно Задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. Задушниците са винаги в събота, тъй като в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.
На следващия ден – неделя, са Месни заговезни или Сиропустната неделя. Това е последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости. Празникът е с плаваща дата. Тази година е на 23 февруари.
В деня на Месни заговезни при богослужението, четенето на Евангелието и проповедта православната църква припомня картината на Страшния съд, трагичните последици от греховността, възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.
Вечерта в семеен кръг се слага празнична обредна трапеза с месни ястия, обикновено кокошка или петел.
Седмицата след Месни заговезни – Сирна неделя, е последната, през която могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. Младите искат прошка от по-възрастните. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. До Великден следват хранителни и духовни пости.
Зареждане ...
