Красимира Томева – ръководител на клуб New Lab
Ние, българите, сме балканци, а за балканската кухня миризмата на печени чушки е класика. Цяло лято и есен техният аромат се носи на талази и все някъде някоя работлива стопанка майстори и забърква познатата гъста червена смес. Учениците от клуб New Lab в ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“ си направиха Лютеничено парти, убедени, че е първото в страната, а може би и на Балканите! Всички гости на събитието спазиха дрескода и бяха облечени в червено.
Дали в модата има такъв нюанс – лютеничено? Не зная, но червеното е цветът на лютеницата! Тя напомня за детството, гъделичка с носталгия сетивата и ни кара да преглъщаме! Ех, какво знаят днешните деца със забързаните майки и заетите баби! Днес няма „домашно“ и всичко е „от магазина“. Днес храните са натъпкани с Е-та, било за овкусяване, оцветяване, трайност и какво ли не. Но за радост, лютеница все още се майстори и се слага в буркани. Не са малко домовете, в които на рафта в мазето неизменно се кипрят няколко бурканчета. И те със сигурност са зимнината, която се свършва първа!
Някога лютеницата се приготвяла предимно като гарнитура и се изяждала веднага. Тогава храните не се съхранявали в буркани. Запазвали се чрез осоляване или варене със захар, сушене, ферментиране или ги оставяли на хладно и проветриво място. Едва по-късно станало популярно консервирането в буркани. Най-старата рецепта за лютеница открихме в книга от 1938 г. – „Готварски календар“ на Стефана Христова – преподавателка в стопанското девическо училище „Мария Луиза“. По тази рецепта лютеницата се приготвяла от домати, чушки и лук, запечени на фурна.
Интересен факт е, че в Белоградчишко правели „зелена лютеница“ от печени зелени домати, печени зелени чушки и чесън, счукани в хаванче. Тя се приготвяла и консумирала през цялото лято.
Сега хората имат възможност да си купуват консерви, ала всяка уважаваща се домакиня прави лютеница. Такива домакини участваха в конкурса „Лютеница на годината“. За приза се състезаваха „Стара семейна“, „Бабина подобрена“, „Химична специална“, „Традиционна“, „Славата на мама“ и „Пикантна с цели чушлета“. Журито ги класира по ред показатели: цвят, мирис, соленост, киселинност, консистенция, цялостно овкусяване и за победител определи лютеницата на баба Виолета на Александрина Иванова от 9 „а“. Втора награда получи лютеницата на баба Айше на Ипек Алиева от 8 „б“ клас, а трето място спечели Ивета Кръстева. Само химик може така да изчисли количеството на съставките и да ги балансира в превъзходна дисперсна система.
Нашите гости – учениците от СУ „В. Левски“ и Ивета Кръстева се включиха и в отборна надпревара. С настроение преминаха състезателните игри между отбор „Домат“ и отбор „Пипер“. Публиката научи, че за лютеницата е важно чушките да преобладават над доматите, че опитваме за подправки в края на варенето, защото когато водата извира, те стават по-концентрирани, че може да добавим настъргана ябълка за киселинност. Не пропуснахме да споменем и българското изобретение чушкопек. Всички присъстващи, освен лакомства и тематични подаръци, получиха едно по-различно, забавно и приятно преживяване.
Зареждане ...
