Борислав Маринов, ученик от СУ ”Васил Левски”
За полагането на основния камък на монументалното здание за читалище в град Севлиево – здание, което пръска светлината на науката и изкуството до днес, за зазидана капсула на времето, с послание към идните поколения, в основите на читалище „Развитие – 1870“.
Инициатор за основаване на читалище в Севлиево е д-р Стойчо Христов Загорски. Той, след завършване на медицинския факултет в Букурещ, се завръща в родния си град и заедно със своя другар Гочо Драгошинов и други будни младежи от града, през 1870 г. основават първото читалище, известно с името „Росица”. Идеята за образуване на читалище му е дадена от Васил Левски, с когото Стойчо Христов се среща в Букурещ. Целта е била чрез читалището да се подпомогне освободителното дело.
Като първа своя задача читалището в Севлиево си поставя за цел да образува библиотека от книги, списания и вестници, с които да се приканят любознателните младежи към просвета. Още тогава читалището раздава книги и за домашен прочит. В него се устройват вечеринки, сказки, обсъждат се обществени въпроси и неговите членове са привлечени в тайната революционна организация. Читалището служи и за огнище на революционни идеи. То става средище на тайния революционен комитет, когато негов председател е Стефан Пешев. Тук, освен него, са и другите севлиевски революционери като Йонко Карагьозов, Иван Преснаков, Никола Дабев, Никола Генев, Иван Устабашиев и др. През 1876 г. Стефан Пешев е заловен от турците и е обесен. Читалищната дейност замира.
След Освобождението, особено към 1880 г., читалището наново усилва своята дейност. През 1887 г. започва усилена театрална дейност. Замисля се и постройка на читалищна сграда, тъй като дотогава читалището се е помещавало в бивша джамия (днес тази джамия не съществува, но се е намирала на мястото на сегашното читалищно здание).
Джамията не била едно от най-подходящите места, в което можело да се помещава читалище, въпреки направените вътрешни промени с цел тя да се пригоди за нуждите му. Затова през 1886 г. ръководството на читалище „Развитие“ отправя молба до общинската управа, джамията до часовниковата кула да се ремонтира и да се използва за градски театър и библиотека. Общинското ръководство подкрепя предложението и през август 1896 г. решава: „Отписва в полза на дружество „Развитие“ джамията срещу общинското управление, да я ремонтира и употреби за театър“.
Минават години, в които се събират средства, търсят се майстори. Щастливата година за читалището е 1912, тъй като тогава започва строителството на читалищна сграда.
Месецът е юли, ден първи от 1912 година. За полагането на основния камък на днешната читалищната сграда населението започва да се събира край изкопите към девет часа. Присъства цялото духовенство и църковният хор, с ръководител Нягол Цанков. Извършен е тържествен водосвет, а след него е прочетен акт, който впоследствие бива зазидан и запечатан в камък при основите на читалището. Този акт всъщност представлява капсула на времето. От тази „бележка“ – капсула на времето предавам откъс: „…Гражданино! От което поколение и да си, спомни си, че нашето поколение в три десетилетия е сътворило и твори за културата на милото ни отечество България толкова, колкото други народи с векове не са сътворили и че нашия завет на бъдещите поколения е с такава същата интензивност да отворят и насаждат култура в татковината ни, като завинаги да я пазят свободна, както пазят зеницата на окото си!…“. След прочитането на този акт, председателят на тогавашното Дружество „Развитие“ – Петър Ненов, произнася реч, в която разказва накратко историята на читалището, до полагането на основния му камък. Той добавя, че „на мястото на един храм – джамия, ний издигаме пак храм – читалище и библиотека“. В речта си казва още: „Това здание ще бъде гордостта за нашия град и от тук ще се пръскат лъчите на просветата. От него след време нашите внуци и правнуци ще съдят за нашата културност и просветителност…“. Петър Ненов определя деня 1 юли от 1912 г. като ден, който ще бъде ден на възраждане за севлиевските граждани.
Зареждане ...
