„Космосът е безкраен, многообразен, той е чудо, мечта, фантазия“.
Това пише деветокласничката от СУ „Васил Левски“ Десислава Павлова в
есето си на тема „Българската следа в космоса“, благодарение на което
получи шанса да посети учебно-тренировъчния космически център на НАСА в
турския град Измир.
Преди да получи частична стипендия от 50% тя премина през трите кръга на
конкурса, обявен от Център за творческо обучение – София, а именно
оценяване на есе, изпратени препоръки и снимка от бележник и интервю по
телефона.
Деси е подхождала към космоса винаги с любопитство и желание за
нови знания. Затова веднага след като тазгодишният конкурс е обявен, тя
не се поколебава и миг дали да участва. „Не ми беше трудно, защото
космосът е тази част от вселената, която винаги ме е привличал със
своята мистика“, казва тя и допълва: „А благодарение на темата на
конкурса научих и колко много е допринесла българската наука за
изучаването на непознатия космос“. Деветокласничката не крие, че
мечтата й е да види как се ражда нова звезда, да види планета Земя от
вън. „Да видя как се подготвят космонавтите за полет, да усетя какво е
безтегловност, да вляза в ракета… Част от тези мои мечти ще мога да
сбъдна през това лято. Дано само пандемията от коронавируса не осуети
плановете на организаторите и Space Camp Turkey 2020 да не бъде
отменен“, надява се Десислава.
Ето и нейното есе, с което впечатли журито на конкурса:
Българска наука и изкуство – в космоса
Какво е космосът? Това вълнува много хора. Аз мисля, че космосът е
безкраен, многообразен, той е чудо, мечта, фантазия. Космосът е като
нашата планета Земя – тя е малка, но всъщност неизбродима с нейните
континенти, морета и океани, планини и най-важното – с нейните
обитатели, хората, които още от древността търсят живот на други
планети. Много хора вярват, че съществува живот на други планети.
Представят си извънземните като зелени човечета. Други мислят, че
извънземните са от планетата Марс и ги наричат марсианци. Човешкото
въображение е безгранично. Но, може би, всичко, за което мислят хората,
съществува в безкрайния Космос.
Копнежът на човека към Космоса е довел до първия през 1961 г. полет
на кораба „Восток” със съветския космонавт Юрий Гагарин. В космоса
полита и първата жена – Валентина Терешкова. До звездите стига и кучето
Лайка. Не остават по-назад и американските космонавти – на луната
стъпват Луис Армстронг и Едуин Олдрин. Човечеството върви напред!
Конструират се нови космически кораби и апаратура и всичко това – заради
желанието на човека да открие извънземен живот. Колкото се множат
научните открития, толкова повече хората се стремят към непознатия Космос.
Но, каква следа в Космоса са оставили българите? Реших да науча
повече. Разбира се, първият източник бе интернет. После потърсих книги,
четох статии. Толкова много научих! Полетите на космонавтите Георги
Иванов и Александър Александров, изпращането на български храни в
космоса… България е третата страна, след САЩ и Съветския съюз, която
изобретява биотехнология за студено консервиране и сушене на храни във
вакуум, под ръководството на акад. Цветан Цветков, дори отглеждане на
житни класове. Създали сме уреди за изследване на пространството около
космическите станции, а България е на 18-о място в света по брой
реализирани космически експерименти. Възгордях се, че песента на Валя
Балканска „Излел е Дельо хайдутин” е включена в златната плоча, полетяла
с космическите станции „Вояджър-1” и „Вояджър-2” през 1977 г. Плочата
съдържа 115 снимки, поздрави на 55 земни езика, природни звуци и
най-красивата музика на Земята, сред която е и българската песен.
Изобретението на реактивните двигатели на лунния модел „Орел”, осигурили
плавно кацане на Луната, а после завръщане и скачване с космическия
кораб на Армстронг и Олдрин, също са дело на българин – д-р инж. Иван
Ночев.
Новото познание засили още повече желанието ми да облека скафандър,
да бъда в безтегловност, да посетя космически център, да се срещна с
космонавт. Не знам дали това ще стане реалност, но мечтите ми са от
Земята, чак до Космоса.
Зареждане ...
