ДОЦ. Д-Р ХРИСТО ТЕМЕЛСКИ
Масови и смъртоносни епидемии е имало доста често в Севлиево в
миналото. Населението се е борело с тях с най-примитивни средства. Едно
от тях било отиването на чист въздух по склоновете на Балкана. Палели са
огън от сливови дърва, защото пушекът им пропъждал чумата.
Ето и две документални сведения за това:
В запазената кондика (или Парусия) на Батошевския мъжки манастир
„Успение Богородично“, която е заведена и подвързана в началото на
януари 1837 г. от севлиевския учител и книжовник Никола Иванов
Гайдаржиолу, има интересна записка за голяма чумна епидемия. „…В лето
пък 1831, по пущение Божие заради греховете наши, бе тлетворен
(смъртоносен) вятър по всичката вселена, умъртвяващ човеците на часа или
на минутата, (те) внезапно падаха и умираха. Тогава заради това
разнесоха се гражданите от Севлиево по селата, и някои честни човеци
дойдоха в село Батошево на мястото което описахме (става дума за
развалините на средновековния Батошевски манастир), и искаха да ходят да
гледат разсипаната обител от старите времена. И намериха това място и
разпалиха се духовете им за това място стоящо в запустение, и казваха:
„Ако благоволи Бог да се върнем със здраве, то ще да имаме грижа, за да
обновим това място“. И така Бог живи и здрави ги върна под
закрилничеството на Пресветата своя майка. И никой от зло не пострада и
не забравиха своя обет, но с голяма ревност възревнаха (и обновиха
манастира)!“.
В една Ирмология (църковна богослужебна книга) някой свещеник е
записал следната приписка (летописна бележка): „1837, известно да бъде
как беше мор, сиреч чума, на месец априлиа. Разбягахме се по колибите и
пак се възвърнахме“.
Зареждане ...
