Богородични заговезни се падат всяка година на 31-ви юли. Те поставят началото на така наречения Богордичен пост, който трае две седмици – до 15-ти август, когато празнуваме Голяма Богородица. Идеята на поста е хората да се пречистят, за да отворят сетивата си и да чуят посланията на Божията майка. Освен елиминирането на конкретни продукти от седмичното меню, Богородичният пост има и други забрани. Например, трябва да се избягват шумни събирания, интимност с партньора, чревоугодничество.
Богородичните заговезни са последният ден преди поста, когато е позволено да се яде „блажно“ – месни ястия и млечни продукти. Цялото семейство се събира около богата трапезата, на която централно място заема празничната погача. Най-възрастният член на семейството разчупва питката и раздава на останалите от нея. По-силно вярващите прекарват следващите три дни на хляб и вода.
Богородният пост е по-благосклонен в сравнение с останалите строги пости преди големите празници, но все пак и той налага определен режим. Понеделник, сряда и петък са наречени „сухи“ дни, защото тогава не трябва да се консумира готвена храна. Позволени са сурови или сушени плодове, сурови зеленчуци, ядки, черен хляб. На Преображение Господне – 6 август, може да се яде риба.
На Богородични заговезни се чества и паметта на Св. Евдоким. Историята разказва, че той бил млад войник, уважаван от всички заради добродетелите, с които се отличавал. Говори се, че мощите му имат целебна сила, затова, когато преместили гроба му в Константинопол, хората отишли да се поклонят пред паметта му и да си вземат от пръстта около гроба му. Легендите разказват, че се случвали чудеса – слепите проглеждали, а сакатите прохождали.
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за него: “Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).”
Зареждане ...
