За голямата, изпепеляваща любов между Пенчо Славейков и Мара Белчева разказва и банкнотата от 50 лв. Този факт отбелязва електронното издание на в. “Марица” по повод 135-тата годишнина от първата българска банкнота. 
На 1 август 1885 г. е отпечатана първата книжна двайсетолевка. Това е първата златна емисия на България и както може да се прочете на самата ценна книга: „Въ замяна на тая банкнота Българската народна банка плаща предявителю двадесеть лева злато”. Двайсетолевката със сериен №000001 още се пази в музей в Габрово, въпреки че е със скъсано ъгълче. Причината да е точно там е, че именно габровец я е „спасил”. Ценната находка попада по някое време в ръцете на габровеца Васил Тюлюмбаков, а след смъртта си той я завещава на сина си, който е даскал. И двамата са наясно, че това е ценна находка, защото са забелязали серийния номер. Така първата българска банкнота е предадена в Регионалния исторически музей на Габрово. Предадена не е точната дума, защото учителят е получил срещу нея 250 лева през далечната 1961 година.
Първата банкнота се различава много като формат, защита и дизайн от сегашните книжни пари. В левия ъгъл на лицевата й страна е изобразен държавният герб, а в надписите се четат и две руски думи. На нея няма нито образи на велики хора, нито картини. Такава художествена стойност банкнотите ни придобиват по-късно. А решението кой да бъде изобразен върху банкнотите с различен номинал никак не е лесно. И досега Управителният съвет на БНБ назначава т. нар. художествен съвет, който се състои от художници, историци и хора на изкуството и културата. Те определят личностите, чиито образи ще се появят върху парите. После се обявява конкурс за дизайна. Така в най-новата ни история на българските монети и банкноти стоят ликовете на Паисий Хилендарски (2 лева, които все още циркулират, въпреки че номиналът вече е на монета), художника Иван Милев (5 лева), Петър Берон (10 лева), Стефан Стамболов (20 лева), Пенчо Славейков (50 лева) и Алеко Константинов (100 лева). Както е видно, случайно или не, на банкнотите греят образите само на мъже.
Църквата срещу банката
Големият спор се е разгорял за изображението на парата с най-малък номинал – банкнотата от 1 лев, която бе заменена с монета през 2002 година. Тя е с лика на св. Иван Рилски и Българската православна църква тогава остро се противопоставя на идеята ликът на светец да стои върху пари. Църквата се аргументира с това, че един светец не може да бъде асоцииран с нещо материално. Страстите някак си се потушават и по-късно при замяната на 1-левовата банкнота с монета въобще не се обсъжда образът на св. Иван Рилски от едната й страна.
Момата с чепките грозде
През 1962 година БНБ печата банкнота от 2 лева с неизвестна за широката общественост девойка. Историята й е много интересна. Момата с чепките грозде е Кина Гърбова, тогава 16-годишна, от Сухиндол. Тя се трудела като гроздоберачка на една ученическа бригада и там е заснета от фотографа Любомир Чаръкчиев, който по-късно с този фотос участва на изложба в бившата ГДР и печели безапелационно първа награда. Тогава БНБ решава да напечата лика на Кина върху двулевките. Това е единствената обикновена българка от народа, която е изобразена върху български пари.
Според Уикипедия гроздоберачката от Сухиндол научава, че е звезда, едва когато банкнотата излиза от печат, а малко по-късно й се обажда и самият фотограф, за да потвърди факта.
Самата Кина Гърбова работи първоначално като домакин в стола на местна детска градина, а после дълго време като готвач и домакин в стола на сухиндолския винзавод. Никой никога не й е искал разрешението, нито й е заплащал за това, че нейното лице краси най-използваната българска банкнота. Двулевката има 34-годишен стаж – 1962 до 1996 г. Преди пет години обаче Общинският съвет на община Сухиндол обявява Кина за почетен гражданин.
50 лева с дъх на любов
Ако се загледате внимателно в банкнотата от 50 лева, която и в момента е в обращение, ще видите силует на жена. Това е Мара Белчева – поетеса и съпруга на финансовия министър в правителството на Стефан Стамболов – Христо Белчев. Той е убит след опит за покушение срещу министър-председателя, а вдовицата му е напът да умре от мъка. Историята разказва, че дори боядисала чаршафите си в черно по време на траура. Тя била толкова обаятелна, че в нея е бил тайно влюбен дори княз Фердинанд. Мара Белчева се познава с Пенчо Славейков още от детска възраст, но една вечер, унесени от разговори за изкуство и поезия, между тях пламва любовта. Двамата са заедно до 1912 година, когато Пенчо Славейков умира край италианското езеро Комо. Като свидетелство на изпепеляващата им любов остават много стихове, писма и спомени, запечатани в изданието „И сенките ни тихо ще се слеят”.
Имали сме и банкнота от 3 лева
За около десет години – между 1952 и 1962 година, в България е емитирана банкнота от 3 лева, направена по съветски образец. На нея пише „Държавен съкровищен билет”. За кратко в миналото сме имали и банкнота с номинал 25 лева.
Стотачката от 2019-а с Алеко Константинов -с най-сигурна защита
Българската банкнота с номинал 100 лева, която БНБ пусна в края на 2018 година, спечели престижна награда. Тя бе избрана за “Банкнота на 2019 година” по време на конференция “Висока сигурност при печатните технологии” в Малта миналата година. Международното събитие за Европа, Близкия изток и Африка се провежда всяка година и събира най-добрите специалисти в областта на високите технологии в печата на банкноти, паспорти, визи и други документи. Наградата за българската пара с лика на Алеко Константинов бе присъдена заради много добрата защита, уникалния дизайн и техническата сложност на заданието.
Зареждане ...
