Христо Иванов
Околийският управител Асен Каракунев /1934-1943 г./ е оставил трайни дири в стопанския възход на Севлиевския край. Той е сред политическите дейци, който поради противоречия с властта, подава оставка. Повод да разкрием пред читателите на вестника неговите грижи за възхода на Севлиевската околия е 125-годишнината от рождението му, която се навършва на 22 август.
Роден е в Севлиево, в семейството на Мария и Стефан Каракуневи. Завършва средно образование и школата за офицери от резерва в София. През световната война 1915-1918 г. се сражава при Дойран. След демобилизацията завършва право и работи като адвокат в Севлиево.
Включва се в дейността на организационното укрепване на ловно-рибарското дружество и през 1922 г. е избран за негов председател. Участва в конгреса на дружеството в Бургас. През световната икономическа криза 1929-1934 г. е член на управителния съвет на кожарската фабрика „Света Троица“ в Севлиево. Консултира по юридически въпроси и керамичната фабрика „Напредък“.
През 1934 г. правителството на обновата, начело с Кимон Георгиев, го назначава за околийски управител на Севлиевска околия в Плевенска област. От доклада му „Севлиево и околията му“ от 1934 г. намираме информация за дейността на Асен Каракунев за стопанския възход на околията, която е била с площ 1 389 кв. км и население 84 071 души.
В културно отношение няма кътче в околията, където да не грее стремежът за просвета и култура. През 1932 г., когато правителството закрива гимназията, населението изпраща децата – въпреки немотията, да учат в други средни училища. В околията тогава има 40 начални училища и 12 прогимназии с общо 364 учители.
За подобряване на основния поминък – производството на зърно, Асен Каракунев настоява да се доставят в околията високодобивни сортове, съдейства за закупуване на плугове, жетварки, сеялки, брани. Обработваемите земи в околията са 591 820 дка.
За подобряване на лозарството в Сухиндол, Върбовка, Димча настоява да се увеличи площта на десертните лозови насаждения. Съдейства за построяване на районна кооперативна изба.
За развитие на овощарството в балканските села осигурява кредит за техник, който да ръководи и контролира дейността на стопаните в района. Съдейства за изграждането на сушилни за сливи в балканските села. За зеленчуково производство в селата Сенник, Душево и Градница подпомага откриването на консервни работилници. В Бериево откриват пункт за производство на млечни продукти.
Медицинското обслужване на околията, според Асен Каракунев, е в лошо състояние. Санитарните 10 района обслужват населението в околията, която наброява 51 359 души. В болницата разполагат с 50 легла, а той настоява тя да се разшири.
За задоволяване на населението с вода се ползват 6 улични чешми – крайно недостатъчни за града, и той призовава: „Час по-скоро да се направи всичко възможно да снабдим града с достатъчно изворна вода“. Освен това съдейства за развитието на пътищата, съобщенията, електрификацията. В заключение на доклада настоява: „Да подобрим планомерната дейност в областта…, за да се види какво може да даде на българската земя една щедра и плодородна околия“.
Спокойствието и взаимоотношенията на околийския управител с властта се влошават през 1938 г., когато в околията се води предизборна агитация за парламентарните избори. В изборната листа в съда са регистрирани Дочо Христов – журналист, издател, собственик на банка, роден в Севлиево през 1895 г., Никола Попов – адвокат, роднина на военния министър, Цанко Каракунев – брат на околийския управител, Петко Щърбанов – собственик на керамичната фабрика „Напредък“. В мотивите за кандидатурата си Дочо Христов пише: „Защо исках да бъда избран от Севлиевска околия, а не от другаде? Защото родният ми град и районът му бяха забравени от правителството“.
През 1939 г. Дочо Христов пише изложение до Министерството на вътрешните работи и народното здраве и обвинява околийски управител Каракунев, че е вписал брат си Цанко Каракунев пръв в избирателния списък, арестувал привържениците му и съставил актове за нарушаване на избирателното законодателство.
Асен Каракунев пише донесение до министерството, в което твърди: „Изложението на Дочо Христов от край до край са небивалици и неистина, плод на неговата позната ми безскрупулност. В изложението твърди неистини и изопачава официалните данни. Под достойнството ми е да обяснявам тия пунктове в доклада му, но понеже засяга достойнството ми, давам някои пояснения. Преди да дойде „радетелят за установяване на малко по-други отношения между власт и народ, Севлиевска околия се радваше на завидно спокойствие. След като дойде, Дочо Христов отпочна да насажда „ново обновление“, което се заключаваше с подкупи, клюки, интриги, лъжи, заплашвания с уволнения, обещаване назначения на привържениците си, спекулиране с имената на видни дейци. Спокойствието беше нарушено. Никога Севлиевската околия не е виждала такива партизански проявления, като тия на Дочо Христов. Бяха пуснати всякакви средства, за да се промени съвестта на избирателите и се откраднат гласовете им“.
Относно искането на Дочо Христов да бъде освободена Севлиевска околия от околийския управител, Асен Каракунев споделя: „През 44-годишното си съществуване, никога не съм дирил държавна служба. Събитията два пъти ме пратиха да служа на отечеството… Служа с високо съзнание за момента, който страната преживява. Моят служебен престиж най-малко Дочо Христов ще преценява и с клюки, доноси, интриги, ще ме уволнява… Надявам се, че това едва ли ще стане по капризите и прищевките на Дочо Христов.“ Това всъщност пише в рапорта на Асен Каракунев до министъра от 28 март 1939 г.
С купуване на гласове от ромския квартал „Балабанца“ Дочо Христов става депутат от Севлиевска околия и през септември 1943 г. го назначават за вътрешен министър. В доклад той посочва, че областният управител Асен Каракунев не подкрепя правителството и не е надежден.
Каракунев подава оставка и дни наред чака да го приемат в министерството. През това време му правят ревизия на околийското управление в Севлиево. Нарушения не откриват и оставката му е приета.
Асен Каракунев продължава адвокатската си дейност в Севлиево. През март 1945 г. не е съден от Народния съд и е свидетел по обвинението. За възхода и залеза на околийския управител не бива да оставаме безсловесни, нито пък да забравяме севлиевците, които са допринесли за развитието на нашия край.
Зареждане ...
