ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СЕВЛИЕВО
Съединението е първата стъпка към осъществяването на великата идея за освобождението и обединението на българските земи. На 3 март 1878 година е сключен Санстефанският мирен договор, с който страната ни получава дългоочакваното си освобождение. Само няколко месеца по- късно на Берлинския конгрес родината ни е разпокъсана на пет части. На север е създадено Княжество България, в чиито граници е включена и Софийска област. В Южна България е формирана автономна област под името Източна Румелия. Части от Македония и Одринско са върнати на Османската империя, а територии от Добруджа и Западните покрайнини са предадени съответно на съседите ни Румъния и Сърбия.
Това решение е прието с голямо недоволство и възмущение от българския народ. В двете части на родината ни се образуват комитетите „Единство”, които си поставят за цел националното обединение на страната, като първоначално към Княжеството под скиптъра на княз Александър І трябва да се присъедини Източна Румелия, а по- късно от турска власт да се освободят Македония и Одринско.
На 6 септември 1885 година, въоръжени български отряди влизат в Пловдив и свалят назначените от турския султан правителство и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Два дни по-късно Александър І издава манифест, с който се обявява за княз на обединената българска държава.
Съединението на родината ни е посрещнато с голям възторг от българския народ. Навсякъде се устройват митинги и празненства в негова подкрепа. За съжаление този справедлив акт не се приема в повечето европейски столици, които не допускат ревизия на решенията, взети в Берлин.
Севлиевци посрещат с огромна радост вестта за Съединението. Стефан Кисов, началник на Военното окръжие в Севлиево, описва своите впечатления от тези паметни дни. В книгата му „Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885 г.” четем следното: „В Севлиево сварих силно движение. Обикновено безлюдните му улици сега препълнени с народ : мъже, жени, деца. Жените, събрани на групи пред портите на къщите, а мъжете сновящи из улиците, разпалено говореха, като даваха пълна воля на своите патриотични чувства и се заканваха на османците, ако би те дръзнали да преминат нашата граница. Надвечер се зачуха по улиците гайди, кавали, тъпани и песни. Къщите бяха окичени с народни знамена, а градът – осветен”.
В Севлиево по това време е разположена 14-а Севлиевска пеша дружина, която през 1884 г. влиза в новосформирания 4-и Плевенски пехотен полк. По време на Съединението началникът на Военното окръжие в Севлиево капитан Стефан Кисов провежда мобилизация в региона.
След обявяването на Съединението, поради опасността от нападение от турска страна, полкът е разположен на границата с Турция. Когато се появява опасност от сръбско нападение, Плевенският полк е изтеглен на Сливнишката позиция. На 3 ноември започват военните действия, полкът е изпратен на Драгоманския преход за подсилване на отбраната му. Тук за първи път севлиевските бойци се срещат със сърбите. Силите са неравни. Срещу нашите 2100 човека и 4 оръдия се изправя цяла сръбска дивизия. След ожесточени сражения през целия ден, вечерта на 4 ноември полкът заема отбранителна позиция на височината Градище.
На 5 ноември сръбската Дринска дивизия настъпва срещу тях. Създава се много критична ситуация. В най-тежкия момент командирите повеждат своите войни в контраатака „На нож” и отблъскват противника. На 6-и и 7-и ноември сраженията продължават, сръбските войски правят опити да обходят позициите на полка, но навсякъде са отблъснати. Сръбската армия постепенно започва да отстъпва от българските земи. На 14-ти и 15-ти полкът вече се сражава край Цариброд и Пирот, а на 16 ноември бойните действия са прекратени.
Във войната за защита на Съединението участва и друг прославен севлиевец. Капитан Никола Генев е поставен начело на сформирания Трънски отряд, в състава на който влизат и опълченци, доброволци, конен ескадрон, оръдия. Огромна отговорност пада върху младия офицер. Първата линия, на която се дава отпор на настъпващите сърби е позиция Врабча, командвана от капитан Генев. Един турски вестник пише: „Българите се бият като лъвове…“ За героичната съпротива, която оказва с отряда си, капитан Генев е отличен с орден „За храброст“ ІV степен.
Освен участието си в редовната армия, в Севлиево и Севлиевско започва организирането на доброволчески чети. Във фонда на Историческия музей са запазени две от техните знамена. Първото е на четата, сформирана от селата в района на с.Чадърлий, днес с.Сенник. Второто е принадлежало на четата от село Градище.
В Севлиево също е създадена такава чета. Още към 5-и ноември в нея се записват 96 човека. За неин командир е избран Христо Драганов, поборник и бъдещ кмет на града. Негов помощник става инициаторът за сформирането на четата и председател на Опълченското дружество „Лев” Иван Петров Катров, а за знаменосец е избран Никифор Симеонов. В състава на четата, наречена „Хаджи Димитър и Стефан Караджа” влизат и други участници в Априлското въстание и опълченци от региона. Като военен отряд, доброволческата чета имала и свое знаме, изработено от червена коприна от Женското дружество в града. За съжаление това знаме не е запазено. На 14-и ноември четата е строена на площада и тържествено изпратена към София. В столицата четниците получават униформи и оръжие и се отправят към Руй планина. Там те сменят изтощените от сраженията части на Седми пехотен полк и дават бойно дежурство по демаркационната линия на примирието. На 15-и декември Севлиевската доброволческа чета участва в тържествения парад пред княза по случай победата във войната и се завръща триумфално в Севлиево.
Заслужава да се отбележи, че и ученици от Севлиево, учещи в Габровската Априловска гимназия вземат участие във войната чрез така наречения „Ученически легион”. Над 200 ученика от горните курсове се записват в ученическата чета, сред тях са и севлиевците – Стефан Михайлов Нерезов – издигнал се до началник-щаб на Българската армия и носител на най-високия чин в нея генерал от пехотата, Никола Хинков Данков – станал известен картограф и художник, Ангел Гешев, Христо Яръмов, Апостол Буков, Иван Златарев, Петър Ненов, Христо Андреев от с. Крамолин и много други. Четата тръгва от Габрово за Пловдив, където с други ученици доброволци образуват Ученическия легион от близо 1000 човека. След започването на войната те потеглят към София. Министър–председателят Петко Каравелов разпорежда легионът да остане в столицата за охрана на града. Целта му, според неговите думи е „да запази цвета на нацията”, но младежите настояват да се включат активно в бойните действия. Българското командване се принуждава да ги изпрати на фронта. На бойното поле легионът участва в сраженията при Пирот.
Така населението на Севлиево дава своя дял в защитата на Съединението и в запазването целостта на родината ни. Шести септември като историческа дата е повод да си припомним за всички онези, които отдадоха цялата си енергия, а някои дори и живота си за свободата, честта и славата на Майка България.
Зареждане ...
