Богоявление е първият, а Кръстовден – вторият годишен празник, посветен на светия Кръст Господен. На Кръстовден денят и нощта „се кръстосват”, стават равни помежду си. Както на 5 януари, така и на Кръстовден, се спазва строг пост, а вечерта се поднася обредна трапеза, постлана с нова тъкана покривка и подредена с постни ястия. Често постенето през този ден се схваща като предпазна мярка срещу болки в кръста. В Добруджанските села денят се тачи за здравето на добитъка, а в някои Тракийски и Родопски села се спазва забрана за ядене на червено грозде и червена диня.
Старите българи чествали Кръстовден като ден на земята, на реколтата и плодородието. Те не постели и, като отглас на този древен празник по-късно хората започнали да устройват лични и общоселски събори и курбани за здраве. Така се е получило и противоречието между изискването за строг пост и общоселските празненства. На Кръстовден ставало и официалното откриване на седенките, а месец по-късно настъпвал и сезонът на сватбите.
Кръстовден е наричан още и гроздоберник. Сутринта на празника жените носят в църквата грозде и семената за есенния посев, за да бъдат осветени и благословени. Освен това те носят и босилек, който ще бъде запазен за лекуване на болести през зимата. В Ловешкия край „кръщават новите орехи”, жените варят жито, смесват го с начукани нови орехи и го раздават здраве на близките си и за „Бог да прости покойниците“. Тъй като на Кръстовден традиционно започва есенната сеитба, за разлика от други празници на този ден няма забрана за работа.
След черковната служба свещеникът обикаля селото и ръси със светена вода къщите, стопанските постройки и трапезите, като извършва „полагане на кръста” върху постланата нова покривка, а стопаните го даряват с жито от новата реколта, варива и зеленчуци.
Кръстовден е празник на чакръкчиите, на тези народни лечители, които умеят да наместват изкълчено, навехнато и счупено, които помагат и при болки в кръста. На този ден повод да почерпят имат Кръстан, Кръстина, Кръстьо, Ставри и др.
Зареждане ...
