Адриана Сомлева-Стоилова
Началото изглеждаше неясно и дори невъзможно с всичките недотам изчистени предпоставки и изисквания около пандемията. Няма да крия, че въпреки очакванията на родителите отново да осмислим лятото на децата им, имахме сериозни колебания дали да поемем такава отговорност при новите обстоятелства. В същото време, в качеството си на родител, трябваше да осигуря адекватна грижа и за моето дете през ваканцията, докато възрастните в семейството сме на работа.
Социалната дистанция се отрази зле на всички, но най-вече на малките, тъй като те сега трупат опит в общуването и изграждат отношения помежду си. Точно те имаха най-силна нужда да са сред връстници и да играят приоритетно навън, събирайки слънце и трупайки сили и имунитет за зимата.
От напълно непознати деца в различна възраст и разнородни интереси, за малко повече от три месеца станахме общност. Направихме от децата екип, съумяхме да ги сплотим и да предизвикаме чувство за обща отговорност, мислене в групата и взаимопомощ. Станахме приятели и вече си липсваме.
Седмиците се нижеха една по една, като с всяка следваща ние се учехме с децата. Те бяха нашият фокус и нашият мотив за всичките ни усилия да преминем през трудностите. Заради тях си заслужаваше да не позволим акцента да премине другаде. И да, разбира се, и заради позитивизма и неподправеното отношение, които се връщаха обратно към нас.
Това лято занималнята на „Занимания за знания“ посетиха над четиридесет и пет деца, които идваха за различен период от време, а повечето – през цялото време. Свършихме доста работа под формата на игра. Отново разделяхме седмиците на акценти и понатрупахме обща култура на различни теми – история, човешкото тяло, светът, който ни заобикаля – флора и фауна, екология, рециклиране, традиции и обичаи, здравословно хранене, спорт, спортен дух и отборност, професиите в миналото, настоящето и бъдещето, емоциите и емоционалната интелигентност, възпитание и обноски, космос и Вселена, селото с домашната храна от градината и селскостопанските животни. Срещнахме децата с много лидери и ментори, от които децата да почерпят опит и да попият от тяхната енергия. Въпреки пандемията, успяхме да посетим Панорамата и Историческия музей в Плевен, ЕМО „Етър“ в Габрово, музеите и галериите в нашия град, направихме поход в планината, излет и пикник в гората, яздихме коне и проследихме цикъла на млякото от кравефермата до магазина.
Отново наблегнахме на немския език и децата, които имаха възможност, посещаваха и тези занятия. Защо немски – заради редица възможности и потенциални ползи в бъдеще – безплатното образование в Германия и кариерното развитие тук, връзките, които можем да изградим с тази страна – безспорно най-мощната икономически европейска държава. Пък ако знаеш немски, какъв ли език от романската група ще ти се опре?!
Натрупахме спомени, намерихме приятели и изживяхме пълноценно времето през ваканцията. Освен целенасочените и структурирани занимания по програма, децата отмаряха и се забавляваха с песни, танци, спорт, щафети, водни игри, сценки, отборни състезания, театър и други неструктурирани игри.
Благодарни сме за отношенията и, смея да кажа, приятелствата със семействата на нашите деца – благодаря ви, че ни гласувахте доверие, благодаря ви, че ни поверихте най-скъпото си. Признателни сме за подкрепата, която получаваме и не мога да не спомена, че ние изцяло разчитахме на вас – СУ “Васил Левски”, Исторически музей – Севлиево, „М-Прес“ ООД и „Стелит 1“ ЕООД. Благодаря!
Зареждане ...
