Нравствено падение в отношението към българския език

Доц. д. ф. н. Гено Матеев
Освен с неуморни игри, някога детството започваше с а, б, в, после – с „Аз съм българче”. Обиквахме българския език. На неговите творци, равноапостолите св. св. Кирил и Методий, на 23 май след обяд беряхме най-хубавите горски цветя за красиви венци над техните портрети. На 24 май имаше рецитали, оркестри, хорови песни, веселие. С величествения химн „Върви, народе възродени!” го чувствахме като най-хубавия български празник.
По-късно разбрахме, че същността и предназначението на българите, мисията на нашия народ е да внесе нещо духовно в славянския свят и по този начин да го преобрази и приобщи към развитието на Европа. Гениалността на българското Средновековие е в писмеността, като принос в световната култура, а не във военните победи.
Епохалният поход на солунските славянски братя през 862-865 г. до Велеград, славянска Моравия, по покана на княз Ростислав, създавайки глаголицата, за да стават проповедите и богослуженията на славянски език. Наред с еврейския, латинския и гръцкия език, се налага и славянският. Той гарантира самостоятелност, самоопределеност и независимост. Кирил Философ блестящо и смело защитава в Рим правото на славяните да славят Бога и да ползват свой език, както другите народи.
Учениците на светите братя – Климент, Наум, Сава, Ангеларий, образувайки Охридската и Преславската школа, с приема на княз Борис I Покръстител и държавна поддръжка, също и от великия Симеон, бе създадена и оживя кирилицата и в други народи и преди всичко в най- голямата славянска държава – Русия. България поставя основите на славянската култура.
Гордеем се, че „и ний сме дали нещо на света”. В тази връзка акад. Д. Лихачов нарича България „Държава на духа”. От 2007 г. в Брюксел българската азбука е призната за третата европейска азбука в ЕС. Кирилицата, с нейното развитие, сега е писменост на над 300 милиона души.
Същевременно всички страни, възприели кирилицата за своя азбука, и тези, които са с наложена от немското нашествие латинска азбука и католицизъм, имат морално право да славят и честват святото дело на св. св. Кирил и Методий и на техните ученици. Има паметници на светите братя в Прага, Велеград и църкви в Моравия, Словакия, в Русия, в Украйна, Сърбия, Северна Македония.
Как ние да се представим пред света, с гордост за нашия принос в европейската култура, ни даде посока и пример арменецът Карен Алексанян, оказал се по-голям българин от нас. Той създаде комплекса „Стара Плиска”. Установил се в България и възприел нашата култура, закупил 8 000 кв. м площ, наел архитекти, строители, художници и др. С много труд и вдъхновение превръща това място в привлекателно за наши и чужди посетители. С интерес те разглеждат изградения „Двор на Кирилицата”, за да се преклонят пред нейните създатели, пред учениците на светите братя – нарекли я на името на св. Кирил Философ в знак на признателност – морално качество само на интелигентните и почтени люде. Без св. св. Кирил и Методий нямаше да има глаголицата и талантливите им ученици. А кирилицата е ново постижение на основата на глаголицата, като развитие и самоусъвършенстване.
Карен Алексинян изгражда в комплекса алея на големите български творци Иван Вазов, Захари Стоянов, Христо Ботев, Йордан Йовков и т. н., допринесли за развитието на българския език и духовна култура. Този пример е съдържателен в необходимата дейност за издигане на нова висота границата на българската уникалност и духовна култура.
Проявите на пренебрежение към българската азбука и език, заплевеляването с чуждици и други от елита, е наш български проблем и трябва да го решим.
У нас има среди сред интелигенцията, които нямат уважение към българската азбука. Наш президент и група интелектуалци считат, че трябва да се възприеме латиницата. Същият даде държавна награда на австриец, който настоява да се изостави нашата азбука. Известен наш драматург, а и не само той, счита Кирил и Методий за гръцки шпиони. Собственици на фирми, търговци и други бизнесмени ошариха официални места с надписи на латиница. Това е морално падение, изразяващо се в чуждопоклонничество и пренебрежение на световните постижения на българския дух. Стигнахме до издание на романа „Под игото” на Иван Вазов на латиница- шльоковица, а една образована дама „ремонтира” същия роман, като го осъвремени. Тя каза, че се гордее с това.
Ние, българите, имаме една от най-старите писмености. Като народ обичаме своя език. Същевременно, поради народо-психологически характеристики, са внедрявани турски думи /обяснимо е/, после френски – „Криворазбраната цивилизация” на Д. Войников, след това немски, руски и сега – английски. Според Любен Генов и доц. Владимир Миланов от Софийския университет, в нашия благозвучен и богат език годишно навлизат около 500 чужди думи, които трябва да се ограничават. Вазов с възмущение е отразил тази напаст: „Език прекрасен, кой те не руга!”

Например в ежедневник писаха: „В уикенда бяха арестувани осем тийнейджъри, фенове на „Левски”. Това изречение на български език ли е? Според мен не е. Големият наш учен и почтен българин акад. Ал. Теодоров Балан, възпитан от най-видните слависти на Европа в Карловия университет в Прага, проведе грандиозна борба за опазване на българския език и въведе понятието „чуждица/и/”. В съчинението „Книга за себе си” той заявява: „… да се гонят чуждите думи, дошли от чуждопоклонство или от немощно незнание”.
Днес българският език е подложен на непозната до сега интервенция от чуждици, нарушаващи неговата същност, благозвучност и национална идентичност. Например в езиковата мизерия дефилират английски думи като рейнджъри, тийнейджъри, уикенд, брокери, дилъри, килъри, бордове, дебат /разговор/, комуникирам /общувам/, мониторинг, финализиране, барбекю, промоция, брифинг, джипи, фреш, кетъринг и т. н., които неуморно влекат към обезличаване на родния ни език.
Има чужди думи, които са понятия, резултат от развитието на науката, техническия прогрес. Те с основание влизат в речника на всички езици.
Обезбългаряването намира израз в много направления на чалгализацията и опростачването. Според изследване на Десислава Антова, едва 16 % от музиката в родния ефир е българска. При социализма бе задължително тя да е 80%. Изградихме общество, в което гледаш надписи на латиница, музика и филми на англосаксонски език и се чувстваш като чужденец в собствената си нещастна Татковина.
Освен това публични личности насаждат неправилен говор, изместване на ударението на думи като училище, село, месо, мляко и др. Развалиха езика ни с реч като „казау“, „влезнах“, „излезнах“, „кефим се“, „чао“ и т. н. От екрана възприемаме изрази като „улица Раковска“, „улица Бенковска” и пр. С мъка си спомняме за изящния правоговор и приятна интонация на Г. Ламбрев, Н. Филипов, Бригита Чолакова, Цв. Гълъбова, Мария Тролева и др. Защо не е така сега? Защото се назначават хора на длъжности, за които нямат качества. Човекът е като думите в изречението. Ако не го сложиш на мястото си, губи си смисъла.
Свидетели сме на обедняване речника не само на обикновените хора, но и на политици, журналисти, дипломати. Масово навлезе и дефилира тротоарната реч. Езиковата агресия е често срещаща се действителност, като следствие от липса на езикова култура и умение да се общува. При липса на аргументи се използват цинизми, думи като простак, глупак, тулуп, главанак, мисирки, идиот и др.
Опростачването и интервенцията на чуждици в нашия език не се извършва от обикновените простосмъртни, а от управленския елит, публични личности и журналисти. И в миналото ги е имало, но сега са много и с непреодолим нагон към отцеотрицание, затрогващ слугинаж и подражание. От век българските студенти имаха красиви шапки. Замениха ги с едни черни рогачи и панделки като средновековни пастори. Защото така е в САЩ. Замъглиха хубавия ни празник „Св. Трифон Зарезан” с чуждия празник „Свети Валентин“. Управленският елит започна за нова година да си купува пуйка, вместо свинско месо, защото така е при янките. Като бяхме с германците и те бяха на свинско месо. Край няма това лакейство. Слугинажът и лакейството са най-отвратителното робство.
Ерозията на българския език се извършва от тези, които трябва да го опазват и обогатяват. Затова е необходим закон за българския език и скромна и ефективна институция за неговото опазване. Такъв опит има в Чехия, Франция. Гърция и др. Необходимо е и у нас да стане, защото сме народ с вековна европейска култура.