Северноцентралното държавно предприятие със загриженост информира, че е налице масово съхнене на боровете на т.нар. Крушевски баир край Севлиево, на територията на ДЛС „Росица“. Съхненето е причинено от фитопатогени (гъбни вредители) – Cenangnium ferruginosum и Dothistroma pini. Поради това в района предстои да се осъществи санитарна сеч, като одобрените дейности са по предписание от няколко институции.
Че гората е болна се вижда и с просто око. Засегнатите площи са върху 650 дка държавна горска територия, наблюдава се съхнене и в общински горски терени. Според експертите лесовъди причините за съхненето на бора са комплексни. През последните години, наред с повишението на температурите, се наблюдава също неравномерно разпределение на валежите и други стресови ситуации за растителността. Залесяванията с чер и бял бор в местността Крушевски баир са извършени през 1960-1980 г., като за тези иглолистни култури са положени много грижи от лесовъдите. Залесяванията са извършени на места, които обаче не са типични за бора и на малка надморска височина – от 400-450 м. Така създадените култури са с отслабен растеж и поставени в неблагоприятни за тях климатични условия, се оказват нападнати от вредители. „Природата е по-силна от човека, но влагаме професионалните си знания, полагаме усилия и грижи, за да живеем в хармония с нея“, категорични са лесовъдите.
Заболяването по боровете на Крушевския баир се наблюдава от януари т.г., като е започнало от изток на запад, обясняват експертите от държавното стопанство. Своевременно от там са сигнализирали съответните институции – Лесозащитна станция – София, РДГ – В. Търново, Изпълнителна агенция по горите. ДЛС „Росица“ подаде заявления за промяна на дейностите в тези площи, като специалисти от посочените институции посетиха на място съхнещите култури. След огледите на 30 юни и 23 юли т.г., са одобрени санитарни сечи.
За всяко конкретно насаждение е одобрена интензивност на сечта, в зависимост от степента на увреждане на дървостоя, като варира от 30 до 50%. На площ от 25 дка няма оцеляло нито едно дърво и там санитарната сеч ще е 100%. Дейностите ще започнат до дни, сечта ще бъде извършена под контрола на служители на ДЛС „ Росица”.
С извеждането на санитарните сечи ще се подобри фитосанитарното състояние на района, ще се толерират местните дървесни видове, което ще направи по-устойчива горската екосистема. В случай, че няма естествено възобновяване в откритите площи, на терена ще бъде извършено залесяване.
Повече информация по темата директорът на ДГС „Росица“ – инж. Иван Степанов даде за вестник „Росица“ още в деня на проверката 19 юни. Тогава той поясни, че комплекс от неблагоприятни фактори е причината за съхненето на боровете, но бе обнадежден от факта, че под болните дървета расте местна растителност. Припомянме ви акценти от интервюто, публикувано в бр. 69 от 22 юни т.г.
– Кога констатирахте съхненето на черния бор, инж. Степанов?
– Съхненето на боровите култури в общината го констатираха колегите от Севлиево още в края на декември миналата година. Преди нова година се появиха първите симптоми на съхненето. Ние имаме строго регламентирана система в горите, когато някой лесовъд или горски стражар забележи нещо, свързано със здравословното състояние на горите, той веднага попълва сигнални листи. Те дават първия сигнал, че нещо не е наред и стават повод да се извикат конкретни експерти, да се вземат лабораторни проби от насекомни вредители, клонки от растения, за да се конкретизира какъв точно е вредителят.
След това в много кратък срок – януари и февруари, обектите със съхнещи борове станаха повече. Най-фрапиращото, което забелязахме, се появи на едно емблематично място – Крушевския баир. Там много бързо се разви заболяването и това ни притесни. Непрекъснато прибавяхме нови сигнални листи до Регионалната дирекция по горите и до Лесозащитна станция – София.
– Какво установихте на Крушевския баир?
– Там площта е много голяма, много голямо е процентното участие на съхнещите борове. При първата проверка, преди около един месец, експертите от Лесозащитна станция дадоха предписанията си. Аз предизвиках нова проверка, защото видимо нещата се влошиха. Има нови гори, които съхнат, а в тези, за които имахме дадени предписания, нещата станаха много по-зле. Това го установихме, маркирайки увредената дървесина. Видяхме как дървета, които трябваше да са здрави и жизнени, при нашата проверка вече бяха изсъхнали.
В днешната проверка (бел. ред.: 19 юни) водещата страна беше Лесозащитна станция – София, заедно с тях беше експерт от Изпълнителна агенция по горите, със специалност по насекомни вредители и гъбни болести, представители на Регионалната дирекция по горите, Община Севлиево и ДЛС „Росица“. При повторната проверка бе анализирана ситуацията на Крушевския баир, като се оказа, че там има комплекс от негативни фактори, които са довели до това състояние.
– Тези фактори само климатични ли са?
– Не само. Трябва да започнем с особената зима, която имаше твърде малко сняг, което води до слабо влагозапасяване, освен това почвите на този баир – южен склон, са плитки. Тук вероятно по-възрастните севлиевци могат да кажат по-добре от мен, как е изглеждал Крушевският баир преди 70 години. Без да съм го виждал, мога да предположа, че това са били пасища, ерозирали терени и места, на които никой не е предполагал, че може да има горско-дървесна растителност. Благодарение на лесовъдите, които през 50-те години са залесили целия склон, сега там има плътни горски комплекси, които, общо взето, са изпълнили планираната си функция – да дадат горска обстановка. Те са борови гори, неместни. външни дървесни видове. И сега под тях, почти плътни и навсякъде, се настаняват местни дървесни видове, на които бъдещето е пред тях. Това са дъбове, кленове, ясени и други широколистни местни видове. Логично и екологосъобразно е да толерираме тях.
Та тези плитки почви, на южни склонове, в комбинация с такава суха зима и особено суха ранна пролет, дърветата влязоха във вегетация без да са добре подготвени, без да са добре влагозапасени, а в края на пролетта дойде топло и много влажно време, и така получихме оптимални условия за развитието на гъбни болести, които с лекота се настаняват в отслабналите дървета. От своя страна те стават добър гостоприемник на всякакви насекомни вредители, които, всеки един поотделно е безобиден и е нормално да се среща в горите, но когато станат толкова много заедно, когато имаме гъбни болести по корените на дърветата, по стъблата и върховите литорасли, виждаме какво става. Повечето от тях не са опасни за дърветата, но гъбните болести по стъблата и корените водят до необратими процеси и дърветата изсъхват.
– Има ли ефективен метод за борба с това заболяване?
– Единственият разумен начин за борба е по най-бързия начин тази заразена дървесина да се отстрани, да се извади от това място и да се намали заразеността на дървесината и почвите. Но, общо взето, мнението е, че каквото и да правим, почвата за години напред остава заразена с тези гъби. Корените остават в гората, мицелите на гъбите ще бъде в тях, затова смяната на дървесния вид е задължителна. Но тя, природата, сама се е погрижила. В тези гори, отдолу, вече расте прекрасна местна растителност.
– Как ще действате, за да се справите с проблема?
– Ще стане по трудния начин. Ще правим сечта на няколко пъти. Няма друг начин за борба с този комплекс от неблагоприятни фактори, освен отстраняването на дървесната растителност. Ако това беше в млади горички или разсадници, можеше да се опита пръскане, но то и икономически, и екологосъобразно не е оправдано, нискоефективно е, защото в тези зрели гори няма как с едно-две пръскания да покрием всички клонки и листенца, които трябва да поемат инсектицида и фунгицида. Така че, дали наведнъж, или на няколко пъти, борът трябва да бъде отстранен възможно по-бързо от мястото си. Където има слабо естествено възобновяване, там ще залесим. Но такива места почти няма. Въпреки това ние ще подготвим площи, където през пролетта ще залесим. Радостното е, че навсякъде природата прекрасно си е свършила работата и под изсъхналите борове си излиза млада и здрава естествена гора. От това по-хубаво нещо няма.
Хората, без да разбират от възобновяването на горите, смятат, че залесяването е единственият начин да възобновим една гора. Това въобще не е така. Ще ви споделя, че в община Севлиево площта на горите се увеличава. Това е за сметка на обрасналите до скоро обработваеми площи. Те обрастват, придобиват характера на гора и вече биват категоризирани и стопанисвани като гора. Немалък процент гора се увеличава като площ, а пък ползването не може да надвишава прираста на гората, така че тя неминуемо ще се увеличава и като обем. А пък възобновяването на горите е най-добре да става естествено и където е възможно това да става така, трябва да придаваме приоритет на това нещо. Залесяването е мярка, която е крайна, за гори, които по някаква причина не могат да бъдат възобновени естествено – след пожари или където има дълбока ерозия, такива не познавам на територията на община Севлиево. И затова залесяването е минимално. Ние сме готови да залесим и по-големи площи, но просто не е необходимо.
Зареждане ...
