Право на отговор: Дали наистина село Ряховците тъне в боклуци?

Али Алиаджъ – кмет на село Ряховците
Първоначално искам да поднеса благодарностите си към нашия съселянин и към в. „Росица”, най-вече към г-жа Николова, за хубавото заглавие на статията – „Китното село Ряховците лека-полека затъва в боклуци“. И тъй като в статията е ясно посочено, че една медия трябва да проверява истинността, подчертавам – истинността на сигнала, мисля, че е редно и аз да изкажа мнение по темата.

Нека да започнем със заглавието на статията, което наистина се прие като обида за селото ни. Толкова много гости приемаме всяка година от най-различни държави – всички на тръгване казват едно и също: „В такова хубаво и голямо село не сме били преди.” Всяка година на свещената местност Текке се събират стотици мюсюлмани и християни, гости от различни градове уважават празника ни. Честваме и празник на зелето – всеки знае откъде произлиза най-вкусното зеле в нашия район. Хората не търсят само Ряховците в търсачката на Гугъл, но и го посещават. Нека ви дам един обикновен пример – при нас в кметството идват постоянно хора в търсене на имот в селото или просто земя за строене на къща. Отговорът ни – в повечето случаи е: „Съжаляваме, но в момента няма, защото почти веднага след като се пусне в продажба, мигновено се продава.“ (Може би хората обичат да живеят в боклуци!)

Така в статията бяха споменати тополите, които са отсечени, а са пазели зимата от сняг. Тези тополи преди да бъдат отсечени, неколкократно, за щастие, падаха на пътното платно. Казвам за щастие, защото можеше да паднат върху някоя кола. Бях жив свидетел за третата паднала топола пред мен – имаше и други коли, и свидетели. Инцидентът завърши без жертва. Накратко, тополите представяха опасност за всички, затова взехме решение да ги отстраним (тополите бяха на 50-60 години).

Пак се връщам към статията, която гласеше: „гробищният парк изглежда запуснат и неподреден…”, а „християнското гробище свети от чистота…”. През 2018 г. пуснахме съобщение за почистване на турския гробищен парк. Всичко беше осигурено, само хората трябваше да присъстват. Накрая за почистването в гробищния парк бяха десетина младежи и двама възрастни от цялото село. Мисля, че преди да дадем интервю във вестник, би било хубаво да сме сплотени. Що се отнася до християнските гробища, искам да изкажа благодарности към г-н Платиканов и г-н Тодоров, които се свързаха с мен и с общи усилия изчистихме и изхвърлих 12 ремаркета боклуци с личен транспорт, за моя сметка.

„Крайпътната зона, която е превърната в сметище”, тук въпросите са: „Как?”, „Кой?” и „Защо?” Никой не идва в нашето село да си изхвърли боклуците, тези боклуци не се появяват сами, значи някой ги изхвърля. За последно крайпътната зона беше почистена пролетта, няколко месеца по-късно пак ставаме очевидци на същата гледка. И да, точно тези, които говорят за тези боклуци, ги изхвърлят до турския гробищен парк.
„Състоянието на пътищата в селото също не е добро …”. Аз тук искам да попитам къде улиците са в перфектно състояние – в Севлиево има дупки; в другите населени места също има дупки. И аз искам всички улици да са перфектни, но понякога не се получава. Жалкото е, че трудът ни всяка година не се оценява. За тази година пак са отпуснати средства, но още процесът с асфалтиране не е започнал, защото си чакаме реда. Миналата година лично аз на среща в София поисках средства за асфалтиране на улици в селото. Благодарение на това успяхме да асфалтираме над 4 хил. кв. м.

Нека отбележа, че на 06.11.2020 г. заедно със служители на читалище „Пробуда”, пощата и кметство с. Ряховците почистихме църквата и центъра на селото. Колкото и да правим и да се доказваме, накрая пак кметът остава виновен. И не на последно място, мисля, че за 9-годишната ми служба положих и направих доста положителни неща за селото, дори и за лична сметка. Никога не съм смятал, че трябва медийно или чрез друг метод да се покажат тези усилия, но на предишната статия точно за мен ставаше въпрос. Както казах в началото, нека първо проверим истинността на нещата! Въпреки негативните коментари ще продължавам в същия дух да работя за китното ни селце!

Ние създаваме боклуците, пак ние трябва да ги почистим
Галина Николова
Разбирам реакцията на кмета на Ряховците, който се чувства огорчен от показаната картина с натрупани боклуци в селото му, чрез статията „Китното село Ряховците лека-полека потъва в боклуци“, публикувана в бр. 128 от 9 ноември 2020 г. Целта ми не бе да засягам когото и да било лично, а да покажа една реалност, която, според мен, не бива да съществува в нито едно населено място, независимо от това колко е голямо. За жалост, и в други села на общината, пък и в самото Севлиево, подобни гледки не липсват. Само преди няколко броя вестникът публикува снимки на изхвърлени боклуци под моста на река Росица в града, което показва, че в тази тема хората не се делят на градско и селско население, а на културни и безкултурни.
Едва ли някой си мисли, че кметът на което и да е населено място може сам да се справи с неспиращото изхвърляне на всякакви отпадъци на нерегламентирани места. Но тъкмо заради позицията си, един кмет е задължен да знае какво става в селището му, да следи да се спазват законите и реда и ако установи нещо нередно, да вземе мерки. С това не искам да кажа, че г-н Али Алиаджъ не е взел мерки, а че те не са довели до добър резултат. Защото по този начин – хората да трупат сметища, а кметът да организира почистването им, можем да влезем и в следващото столетие. Решението е в обединяването на хората и убеждаването им, че боклуците от ежедневието ни трябва да се изхвърлят на определените за това места, за да пазим чиста и здрава природата, която ни храни. И да бъдем непримирими към онези наши съселяни или съграждани, които не действат в унисон с това разбиране. А който пък съвсем не разбира от дума, има си санкции. Защото лесно се цапа, много по-трудно се чисти, а още по-мъчно става това, когато камарите с боклуци завземат по-големи територии и престояват на тях с години. Накъсо – колкото по-дълго се трупа едно сметище, толкова по-сложно и скъпо става изчистването му. Да, г-н Алиаджъ е прав, като казва: „Никой не идва в нашето село да си изхвърли боклуците, тези боклуци не се появяват сами, значи някой ги изхвърля.“ Ясно е, че след като ние, хората, създаваме боклуците, пак ние трябва да ги почистим. И не да оставяме кмета да се справя сам, а да му помагаме. Иначе, защо сме го избрали?