ИВЕТА МИЛЕНОВА, Исторически музей
Петър Пешев е роден в Севлиево на 27 юли 1858 г., на празника св. Пантелеймон, както той самият пише, с родители Иванчо Пешев и Неделя Минчева. Най-големия син в семейството е Стефан Пешев – председател на Севлиевския революционен комитет, обесен след въстанието от 1876 г.
Петър Пешев получава първоначалното си образование в Севлиево. Севлиевската градско-църковна община му отпуска средства и през 1874 г. той е записан в Богословското училище при Петропавловския манастир край гр. Лясковец. През октомври 1877 г. е назначен за учител в Севлиево. Скоро след това, със средства, събрани от севлиевските граждани в памет на неговия брат е изпратен да учи в Русия. Завършва юридическото си образование в Москва и през 1884 г. е назначен за помощник ревизор в Министерството на правосъдието. През 1887 г. открива адвокатска кантора в Севлиево и оглавява местния клон на Либералната партия. Като един от видните либерали Пешев от 1893 до 1919 г. е избиран 11 пъти за народен представител. Участва и в повечето правителства, съставени от Либералната партия – министър на правосъдието в правителствата на Константин Стоилов през 1894 г. и Димитър Греков /1899-1900/, както и министър на Народното просвещение в правителството на Васил Радославов по времето на Първата световна война. През 1921 г. заедно с други министри е осъден на доживотен затвор, но през 1924 г. е амнистиран.
Заглавието на тази статия е препратка към книгата на Петър Пешев „Историческите събития в живота ми от навечерието на освобождението и до днес – чуто, видяно и преживяно“. Тя излиза на книжния пазар през 1925 година. Второто издание е от 1929 г. В предговора към него Петър Пешев пише: „Намерих за необходимо коренно да допълня книгата си във всичките и части, главно в оная, която засяга намесата на България във всеобщата война, причините за тая намеса и отговорността на царя, правителството и българския народ пред противниците, пред света и пред Историята“ и уточнява, че е работил няколко години, след като вече е извън водовъртежа на политическия живот и неговите пристрастия.
През 1993 г. бе отпечатано фототипно издание на книгата. Може да се отбележи, че тя е сред най-добрите мемоарни книги за времето си, увлекателно написана, богат източник на сведения за автора и драматичните събития в семейството му, както и за политическия и обществен живот в страната и историята на Севлиево от края на ХІХ и началото на ХХ век. През целия си живот Петър Пешев е обществено ангажиран, с отношение към литературата и изкуството. Един от първите литературни критици, той насърчава в творчеството Захарий Стоянов и Иван Вазов, макар последният да е бил негов политически противник. Пешев е член на Българското книжовно дружество /Българската академия на науките/ и на Софийския адвокатски съюз. Сътрудник е на многотомното издание „ Народни умотворения”. Един от големите дарители на родното Севлиево. В завещанието си от 1925 г. той задължава съпругата си да се отделят 200 000 лева, с които да се създаде фонд „Стефан, Минчо и Петър Пешеви“ за подпомагане на бедни ученици. Богатата си колекция от книги дарява на Градската библиотека.
Петър Пешев умира на 19 януари 1931 г. в София без да остави наследници.
Зареждане ...
