РУЖА ЛЮБЕНОВА
Кметът на село Агатово Валентин Василев е роден на 7 април 1970 година в Севлиево, но коренът му е от същото село. Той е кмет вече пети мандат. А освен това е три мандата заместник-председател и член на Управителния съвет на Сдружение „Деветашко плато“ и три мандата – на Управителния съвет на Ловно-рибарското дружество „Сокол“ в Севлиево. Валентин Василев е женен, с едно дете.
Как живеят хората в отдалеченото от общинския център село, какви са болките и проблемите, а и радостите им в тези по-различни времена, разговаряме с кмета на село Агатово.
-Г-н Василев, в туристическите справочници село Агатово е описано като едно екологично чисто кътче, а през февруари т. г. Министерството на околната среда и водите съобщи, че е сред севлиевските села, които ще попаднат в обхвата на новите защитени зони. Това са Деветашкото плато и Витата стена, като целта е опазване на природните местообитания, на дивата флора и фауна. Докъде стигна това начинание и как гледат на него местните хора?
-Новите защитени зони припокриват зоните по Натура 2000, която бе въведена през 2007 г. и срока й изтече през 2019 г., като целта е една и съща – дългосрочно опазване в добро състояние на точно определени ценни растителни и животински видове, както и местата, които обитават. Местните хора почти не знаят нищо за тази разпоредба, макар че те търпят само ограничения от нея. Там се забранени строителни дейности, срокът за извеждане на сечи в горите е два пъти по-дълъг от другите райони, не може да се сменя предназначението на земята, не може да се създават трайни насаждения и още други ограничения. Имаше известно притеснение от местната ловна дружина, че ще бъде ограничен ловът в този район, но не е така.
-Как минава село Агатово през пандемията? Имате ли затруднения с превоза на болни хора, и то не само от корона вирус, до Севлиево? Навремето в селото е имало фелдшерски пункт, а сега…?
-Пандемията преминава както в цялата страна, има заразени, но не са много, има и карантинирани. Имахме и два смъртни случая. Все още има хора, които не вярват, че има вирус. Затруднения с превоза на болни няма, тъй като екипите на Бърза помощ си изпълняват добре задълженията. В Агатово разполагаме с една сравнително нова и добре оборудвана здравна служба, където жителите могат да разчитат по веднъж седмично на лекар, зъболекар и фелдшер. Мисля, че откъм лекарски грижи сме обезпечени.
– Пандемията отвори или затвори селските къщи? Идват ли хора от града по-често да разпускат на тишина и спокойствие?
– В по близките до града села пандемията може да е напълнила къщите, но при мен такова явление не се наблюдава. Дори през почивните дни и празниците хората не си идват на село, единствената живинка е, когато чужденец купи къща, но малко от тях остават да живеят в селото.
– Кога е съборът на селото? Жителите и гостите на Агатово събират ли се както са го правили до преди година?
– Съборът на селото е на 7-ми ноември, но както казах, хората не си идват на село и тази традиция се занемари. Ролята на събора сега се поема от празниците, които се организират по случай годишнините от създаването на местното читалище, което е на 120 години.
– Заради ширещия се коронавирус миналата година беше отложено едно обичано от мнозина традиционно събитие – фестивалът “Джаз под звездите на Деветашкото плато”. Ще го има ли тази година, както и есенният регионален събор-надпяване „Девет песни от извора”?
– И джаз фестивалът и съборът „Девет песни от извора“ са заложени в плана на сдружението „Деветашко плато“. Има осигурено финансиране, но всичко зависи от развитието на пандемията. Да се надяваме, че ще се осъществят, защото хората свикнаха с тези събития и те станаха част от живота в региона.
– А сега да поговорим за инвестиции… Има ли ги в село Агатово, идват ли фирми с пари и в какво ги влагат?
– Това е един болен за мен въпрос. През 2004 г. ми бе зададен подобен въпрос от Вашия вестник. Тогава с гордост отговорих, че Агатово е селото с достатъчно работни места, заетите в растениевъдство, животновъдство, свинекомплекс и администрация бяха около 70 човека. След 2005 г., когато бе закрита местната земеделска кооперация, работните места в селото са моето, на секретаря на кметството и на секретаря на читалището. От няколко месеца софийска фирма закупи терена на бившия свинекомплекс и планират да развиват дейност и да осигурят работни места.
– Където идват инвестиции, трябва да има и добра инфраструктура. Какви са пътищата до и в селото?
– Въпросът е много правилен, където няма път, няма инвестиции, няма интерес към имотите, хората не посещават родните си домове. Основният път, който свързва нашите села (№ 403) от 20 години е в окаяно състояние, което е една от причините да отблъсква хората от този район. Ежегодно се правят дребни кърпежи, което е недостатъчно, многократно сме получавали обещания, но не се е случило нищо. През последната година се активизира свлачището преди с. Малък Вършец и ако не се реагира, има опасност пътят да бъде прекъснат.
– Разбрахме, че местният язовир в е ремонт. Кой го стяга и на чие подчинение ще бъде?
– Преди две години държавата създаде предприятие за управление на язовирите и язовир „Димчова воденица“ край Атагово стана собственост на това предприятие. По европейска програма бяха осигурени около 500 млн. лева за ремонт на язовири в цялата страна. Язовирът в Агатово е от първите десет, по които се работи. Прави се пълен капитален ремонт, който обхваща: заздравяване на язовирната стена, изграждане на нов преливник с по-голяма пропусквателна способност, монтират се сонди за следене състоянието на стената, изпускането ще бъде с автоматични клапи, ще бъде почистено цялото дъно от наносите, натрупани през годините. Съгласно проекта, трябва да стане едно модерно водно съоръжение. Надявам се след ремонта да се използва за отдих и почивка от жителите на общината.
– А най-болната тема в севлиевските села е водоснабдяването. Как стои тя в Агатово – има ли вода за жителите и с какво качество?
– Водоснабдяването на Агатово е собствено и се захранва от местни водоизточници. Проблем с количеството вода нямаме, но проблемът е качеството. Анализите, които се правят, показват, че водата е със завишени норми на нитрати, нетрити, а последната година се появиха и фосфити. Може да има и други елементи. Хората започнаха да се оплакват от очни алергии и стомашни проблеми, вече не я ползват за пиене и готвене. На всички им е ясно, че това идва от прекаленото използване на препарати и торове в земеделието. Говорим за защитена зона, за грижа към птици и растения, а местните жители не могат да ползват собствената си вода, която имат в изобилие. Започвам да се замислям, след това огромно ползване на пестициди и хербициди, дали въобще ги има редките птици и растения. Аз съм всеки ден на полето и не виждам тези птици, които помня, няма ги и повечето билки, които беряхме като деца. Защитаваме флора и фауна, а насреща облекчаваме режима за ползване на препарати.
– Липсата на мощности и пари принуждават мнозина жители по селата да дават земите си за обработване на големи земеделски фирми, монополисти. Имат ли хората от селото проблеми с тях ?
– Агатово е едно от най-потърпевшите от монопола в земеделието, защото всичката обработваема земя, която е 20 хиляди декара, се обработва от най-големия земеделец в страната. Фирмата не създава никакви работни места, а вследствие движението на огромните земеделски машини и претоварените камиони, остават проблемите за мен като кмет: изроненият асфалт по улиците, през които преминават, съборените мостчета и водостоци, изнесената кал по пътищата и др. Собствениците на земя получават ниска рента, от което са обидени и продават земите си на същият човек, и в следствие на това 60 % от земята на селото е собственост на арендатора. Изводът е, че от монопола в земеделието резултатът е: обезлюдени села, лоша питейна вода, нарушена инфраструктура и нов собственик на земята. Моето мнение е, че ако тази земя се обработваше от 3-4 фирми, цифрите щяха да са други и селото щеше да има друг облик. Нашите села в района са градени въз основа на земеделието, десетилетия наред хората се хранеха от тази земя, построиха си домовете, изградиха инфраструктурата… Сега всичко е на другия полюс.
– А как стои въпросът с обществения ред в село Агатово? Стават ли често кражби, пожари и т. н.
– Времето на битовите кражби отмина, те са много рядко. Проблемът е в нарушаването на обществения ред, като нарушителите са жители от тъй наречените малцинства, но със служителите на МВР се справяме сравнително добре. В последно време се наблюдава, че хората страдат от психични проблеми, вследствие на което станаха и няколко пожара на домове.
– И нека продължим с една от наболелите теми, съдбата на една от най старите църкви в Севлиевско – църквата „Свети Великомъченик Димитър“ в село Агатово, осветена през 1856 г. Наближава Великден, хората ще искат да го почетат както трябва…
– Църквата е завършена в далечната 1856 г. В нея са служили многоуважаеми свещеници, открита е от тогавашният Владика Панкратий. Тук литургия е водил големият български възрожденец Иларион Макариополски, след назначаването му за Търновски Владика. За последно църквата е била отворена през 1966 г. Вече 55 години не изпълнява своите функции, вследствие на което губи своето призвание да бъде духовно огнище. В двора на църквата през 1933 г. е построена 23-метрова камбанария с много оригинални форми и високо качество на зидарията. Монтираната камбана е 700 кг. Тя е истинска архитектурна ценност и ненапразно е символ на селото. През годините, в които съм кмет, на няколко пъти съм получавал средства от Агенцията по вероизповедания. Успяхме да направим външна консервация на църквата и пълен ремонт на камбанарията. Надявам се занапред да намеря средства поне да се направи и вътрешна консервация.
– И като заговорихме за старини, обичаи и традиции – разкажете ни повече за гордостта и емблемата на село Агатово и Деветашкото плато, за прекрасната бронзова статуетка на еленче, датирана от 7 век преди новата ера, открито в нива край Агатово. Разкажете ни и за железният тракийски меч от 5-4 век пр. н. е. и сребърната торква…
– Допреди 15 години ние не знаехме нищо за бронзовото еленче. В един разговор Надежда Ботева от Историческия музей ми каза, че има една уникална находка от Агатово, която се намира в Националния археологически музей. Започнах да разлиствам енциклопедиите на България и в том 7 намерих снимка и кратко описание на еленчето. Отпечатахме няколко табла с негова снимка и описание и за кратко време стана любимо на хората. Когато създавахме сдружението „Деветашко плато“ и трябваше да изберем лого, всички бяха единодушни, че еленчето трябва да е емблема на сдружението. Преди няколко години правихме постъпки до Министерството на Културата да бъде изработена реплика на това уникално произведение и да бъде подарено на музея в гр. Севлиево, но процедурата е много тромава и не можа да се осъществи. Признание за еленчето, че е истински шедьовър на тракийската култура, е неговото участие в представителните изложби на българската култура по целия свят.
Железният меч, който е собственост на Историческия музей в Севлиево, е намерен през 1972 г. Той е от групата на тъй наречените “акинаци“. Оръжието, с уникална изработка, също е дело на тракийски майстор. Мечът от Агатово е включван в най-представителните изложби на тракийската култура, организирани по света. Печелил е награди в Рим, Брюксел и Мадрид. През 2008 г. участва като част от експозицията „Тракийски съкровища от България“, която бе в Япония.
Сребърната торква представлява украшение, което се е носело от ограничен брой лица, заемащи високо положение в обществото, като признание за техните особени заслуги. Тя датира от 4-3 век пр. Хр. Торквата е сравнително нов експонат в Историческия музей в Севлиево, тъй като е предадена след 2000 г.
– И накрая традиционният ни въпрос към всеки кмет: Какви качества трябва да има добрият кмет?
– Ще започна малко отдалече… Всички заем, че професия кмет няма, училище за кметове – също няма! В много села и градове има традиция снимките на кметовете да се поставят в коридора на кметството, виждал съм много дълги редици. В Агатово снимки няма, но искам да кажа на читателите, че в последните 65 години нашето село е управлявано от четирима кмета, което е критерий за добра работа.
А добрия кмет не трябва да дели хората на чужди и свои, за него всички са равни. Винаги трябва да пази етническия мир в смесените населени места, да бъде търпелив, да изслушва до последно човека, който е дошъл при него и да вземе най- адекватното решение в дадена ситуация. А най-горд се чувства, когато на вратата на кабинета му се чука, отваря я човек на преклонна възраст, който свалил каскета си в знак на уважение, казва: „Благодаря, че изпълни това което обеща!”.
Зареждане ...
