Началото на вестник “Росица”

Христо Иванов – сътрудник
Учредителите
През 80-те години на 19 в. представителите на интелигенцията, предимно учители, търсели нови идейни учения за развитието на обществото. Създали се различни течения като нихилизма, който се проявявал като съпротива на интелигенцията против утвърждаването на новия път на развитие – капиталистическия. Народниците в страната през 80-90-те години защитавали дребната частна собственост, като основа на по-нататъшното развитие на страната. Друг вариант на идейно течение – радикал-социализма, мечтаело за социално равенство и прескачане на капиталистическия строй. Сиромахомилството призовавало интелигенцията за саможертва в името на сиромасите. Общото на тези идейни течения е критиката на развитието на капитализма в страната. Последователите му не приемали класовата борба като двигател на общественото развитие, отричали борбата на работническата класа. Тези възгледи били сериозен противник марксизма.

Учителите Евтим Дабев, Петю Мустаков и Тодор Постомпиров, стигнали до убеждението, че трябва да се изоставят старите идеи и се започне пропаганда на новите идеи с издаването от 4 юни 1886 г. на първият социалистически в. „Росица”. Някой автори твърдят, че вестникът е наименуван на преминаващата през Севлиево р. Росица, откъдето е първият редактор на вестника Петю Мустаков. Партийният деец Георги Бакалов през 1922 г. изтъкнал, че названието на вестника е от сутрешната роса, която освежава земята… и предвещава настъпването на „новия ден”. В брой 2 на в. „Росица” Евтим Дабев /Дружелюб/ пише, че вестникът има за цел до разкрие причините за пролетаризирането на занаятчиите и селяните, да свести и защити работниците. „Ние станахме вестникари да защитим според силите си сиромасите… да облекчим бедствията им, да помогнем в борбата”.

Поради преследването на редакцията Евтим Дабев подписвал статиите с псевдонимите Дружелюб и Ганин. Роден е на 25.10.1864 г. в Габрово. Организирал бунт в Габровската гимназия срещу учителя по „Закон божи” и го изключили. Продължил образованието си в гимназия „Александър І” в Пловдив. През 1885 г. е доброволец в Габровската чета, участвала в Сръбско-българската война. За просвета на работниците, селяните и занаятчиите превел от руско издание труда на Маркс „Наемен труд и капитал”. Издал го на отделна брошура, но тя била конфискувана от полицията и за това заедно с Петю Мустаков от Севлиево и Тодор Постомпиров от Габрово решили да го отпечатат във в. „Росица”. В седмичника Евтим Дабев разкрил тайната на печалбата на капиталистите и предизвикал атака срещу вестника и написал: „Нашите неприятели поискаха из един път да ни умъртвят, из един път да се разчистят с нас”, „Росица“, бр. 3 от 18.06.1886 г.

В следващите броеве на вестника Евтим Дабев написал:.. „Не е вината в машините за разделянето на обществото на капиталисти и работници, а в обществената организация. Да въстанем против изнамерването и усъвършенстването на машините е равносилно да преследваме прогреса”. Той пише още, че в България няма работници, ако има те ще са още съвсем малко. Но с развитието на фабричната индустрия, ще има и такива и у нас и обобщава: „ще имаме цяла гора от наемни работници”. Против съществуващата обществена организация редакторите твърдели:. „Не трябва всяко едно дружество да премине през всичките степени на икономическо развитие, по което е минало друго, страната може да прескочи капитализма. Чуждото на марксизма влияние се дължи на въздействието на народничеството“.
В писмо от Севлиево в. „Росица” посочва причините за изпадането на селяните в зависимост от лихварите. Изобличава шарлатанството и демагогията на министрите и буржоазните партии. „Когато някоя от тия партии не е на власт обещава всичко… от устата на всеки неин член текат като мед и масло блага…, а като съборят противниците от власт забравят всичко”. За работническата партия Евтим Дабев посочва, че целта е да се бори, против всеки строй, който установява за различните хора, различни права и задължения… правата на хората са: „Всякой да живее, да се храни и да се развива умствено, всеки да работи… инак той не трябва да яде. /„Росица“, бр. 6 от 9.07.1886 г./

Политическата борба не е изяснена до край. Освобождението на работниците от експлоататорското малцинство е дело на работниците, но за това трябва да се сдружат. Необходимостта от създаване на работническа партия според Евтим Дабев принадлежи на бъдещето. Работническата партия според него ще бъде партия на работниците, преди всичко на занаятчиите и селяните. Не се говори за организационните и идеологически основи и принципите, на които трябва да се изгради партията. Редакцията на в. „Росица” зовеше: „да се поведе борба за освобождението на „народа”, но целият народ не може да бъде кадърен за такава работа. То е по-хубаво да може целият, но е много мъчно. Тогава всичката работа пада върху плещите на по-рано събудените от тоя народ хора, пада на тия негови членове, известни като интелигенция. Тя ръководи народа и може да извърши всичко и зло и добро”. /в. „Росица” бр. 2 от 11.06.1886 г./
За кратковременното съществуване на седмичника в. „Росица” са отпечатани 20 броя – от 4 юни до 24 декември 1886 г. Издател на вестника бил Евтим Дабев. Недостатъчната марксическа подготовка на редакторите и липсата на опит в ръководството на борбите на работническата класа, не им позволили да дадат отговор на пътищата, формите и средствата за борба против капитализма. Янко Сакъзов и Евтим Дабев са представители на опортюнистическото течение – общоделците, което се опитва да наложи тактиката на класово сътрудничество и се премахне учението за класовата борба.
Вестник „Росица” има съществен принос в просветата на трудещите се в началните стъпки на работническото движение у нас.

Първите редактори на в.”Росица”
Първият редактор на вестника бил Петю Иванов Мустаков, роден в Севлиево през 1866 г. Завършил 4 клас в Севлиевското педагогическо училище и продължил образованието в мъжката гимназия в Габрово. Доброволец в Ученическия чета в Сръбско-българската война от 1885 г. Оженил се Йордана и семейството се увеличило с дъщеря му Петранка. Щедър и всеотдаен е бил Петю, мразел богатите, лихварите. Пропит с чистота, искреност и състрадание към бедния народ бил неговият идеал в трънливия път на живота. Учител, редактор на в. „Росица”, читалищен деец, преводач на труда на руския критик Писарев „Промени в умствения живот на Средновековна Европа”. Умрял в мизерия през 1890 г. Гробът му е заличен, забравен от другари и съграждани, без знак, който да напомня на гражданите за себеотрицанието на първия редактор на в. „Росица”.
В годишнината на вестника е време пред редакцията на в.„Росица” на ул. „П. Р. Славейков” № 2 да се постави паметен знак, който да напомня на поколенията за първия редактор Петю Мустаков.
Другият редактор, от бр. 12 на в. „Росица”, е бил Тодор Цонев Постомпиров. Произхожда от революционно семейство. Брат му Пенчо Постомпиров е загинал в Априлското въстание в четата Цанко Дюстабанов. Роден е през 1854 г. Завършил първия випуск на Априловската гимназия в Габрово и назначен за учител в Девическата гимназия. Участвал през 1888 г. в ученическия бунт, в социалистическата сбирка в Търново и в учредителния конгрес на социалдемократическата партия през 1891 г. на Бузлуджа. Помагал във възстановяването през 1888 г. на читалище „Априлов-Палаузов”. През 1895 г. е бил председател на културното средище. Учителствал в Севлиево, Сливен, Бургас, Пловдив, Враца. Починал в София през декември 1940 г.

Печатницата на в „Росица”
Опълченецът и учителят Недко Стойков Недков се заел с организирането на печатницата на в. „Росица”. Роден през 1856 г. в Габрово. За отпечатването на вестника със собствени средства закупил печатарска машина „Американка” и я поставил в дюкяна на свещеник Калчо Иванов Лисичков, който бил известен през 1886 г. като печатницата на Недко Стойков Недков. Роден е през 1856 г. в Габрово. Интересувал се от народния бит, песни, предания и написал книгата „Християнството и социализма” през 1901 г. Всички запазени броеве на в. „Росица“ дарил на библиотеката на читалище „Априлов-Палаузов”. През 1889 г. Недко Стойков се установил в Казанлък, а печатницата с наименование „Дружба” била ръководена от Евтим Дабев. Умира в Габрово на 3 май 1938 г.

Христо Иванов:
Днес в. „Росица“ е осведомител на важните въпроси на деня, отразява превратностите с човешките съдби, вглъбен в битието на днешния ден. Прецизно анализира проблемите и отразява цялата истина, без партийна цензура върху редакцията.
Преодолял през годините катаклизми, трусове и сътресения, градът, надявам се, няма да допусне спиране на изданието. Редакцията днес промени съдържанието на рубриките и въведе нови актуални за обществото сведения. Севлиевският в. „Росица“ е необходим днес за отразяване събитията в нашия край. Без информацията на изданието, животът ни ще е безпаметен, вял.