Проф. д-р Венелин Терзиев
Да чувстваш и пазиш спомена за родния си град и мястото, където е преминало твоето детство, е онова неповторимо усещане за хора, места и събития и всички онези горчиво-сладки и незабравими спомени, които сърцето съхранява завинаги. Неизменна част от тези спомени, от времето, когато бях физическа част от Севлиево, е и вестник „Росица“. Моите баба и дядо, родителите ми, а чрез тях – и аз самият, научавахме всичко от него. Купуването му бе някакъв особен ритуал. И ако нещо не беше написано там, то като че ли не се беше случило… Новините, снимките, дори малките обяви в него бяха отражение на онзи живот, който усещахме и живеехме.
Първата ми снимка във вестник „Росица“ беше с едно бяло гълъбче. Времето е някъде в началото на 80-те години, а снимката – истинско събитие и повод за гордост за мен и цялото ми семейство. Защото тя беше във вестника, който е част от неповторимия облик на града и целия регион. И тази му значимост за всеки един човек е нещото, което го правеше и прави все така необходим, потребен и изискан в особената си същност.
Историята му е съхранила всичко, което се е случвало в Севлиево, региона и страната през последните 135 години. Страниците му са живата история на хората, които са живели тук. Аз съм един от тях. Затова и няма как да не свързвам моя роден град с местния вестник.
В този празничен 4 юни, когато с добри думи и пожелания отбелязваме 135-та годишнина на вестник „Росица“, то най-важното е той да продължи да носи смисъл на читателите – хората, които се докосват до неговите хартиени или електронни страници, да формира позиции и да съхранява знанието и информацията за нас и тези, на които ще им потребен и занапред в годините.
Желая Ви смисъл, копнеж и много сила занапред!
Честит празник на вестник „Росица“, на всички които го списват и на всички, които го четат!
Зареждане ...
