МИЛКА ДЕШЕВА
Църковната камбана бие празнично. След свършване на службата миряните, запалили свещичка за здраве, излизат от храма, а на вратата красива девойка, облечена в нова премяна, подава на всеки дребнички, хрупкави червенобузи ябълки петровки, осветени от свещеника. Това е само един от ритуалите, характерни за някогашния колоритен и много тачен християнски празник Петровден.
Църквата определя един ден от годината – 29 юни, за почит към паметта на светите апостоли Петър и Павел. Ревностни разпространители на християнството, основатели на първите християнски църкви, претърпели много страдания и гонения, те загинали мъченически, разпнати на кръст в 67 г. Заради своите деяния били наречени първовърховни престолници и вселенски учители. Римокатолическата църква чества апостол Петър като основател на Римската християнска община.
Според народните вярвания Петър и Павел били братя-близнаци. Неравен, понякога грешен е бил земният им път. Бедни, неуки рибари, те често били изправяни пред трудни дилеми и заблуди. Членували в еврейска секта и преследвали християните, като не вярвали в чудесата на техния водач Иисус Христос, нито в неговото учение. Вестта за възкресения Лазар е начало на повратностите в техния живот. А когато Павел загубва зрението си и в последствие е излекуван с помощта на Иисус, той, без да се колебае, се покръства и става не само почитател, но и разпространител на Христовата вяра. Заедно с брат си, вече като апостоли, обикалят много земи – Палестина, Мала Азия, Гърция, Македония, Рим, вършейки чудеса.
Петър, чието име на гръцки означава „камък“, бил един от най-доверените и любими ученици на Спасителя. Той бил удостоен от Господ Бог на висока длъжност, а именно да държи меча на правосъдието, като бъде съдник на човешките грехове. Той измервал с везна добрите дела спрямо лошите и решавал на кого да отключи портата към рая. В православния календар Свети Петър е силен и могъщ върховен апостол, олицетворяващ доброто начало. Затова Петровден се приема за по-голям празник от Павловден. А обредите и ритуалите, немалко от които са се запазили и до днес, се извършват за предпазване от гръмотевици, поройни дъждове, градушки, пожари. И докато Петър разрешавал на този ден да се работи на къра, Павел забранявал и наказвал неспазващите забраната, като изпращал огнени мълнии, които да запалят житните снопи.
По стар български обичай на този ден се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата се слага традиционни за празника „бял мъж“, както и обредна погача и баница с масло и сирене.
В наше време мечът на правосъдието се поделя между главния прокурор и Свети Петър. И докато главния прокурор може да бъде подведен или подкупен и да не присъди справедлива присъда, то Свети Петър е бил до такава степен безкомпромисен, че не опростил дори греховете на собствената си майка и спокойно и посочил пътя към ада.
А Петровден вече чука на вратата. Днес, във времена на безверие, безбожие и хамелеонщина, празникът ни е нужен повече от всякога. Нека той бъде и ден за морална равносметка, за вглеждане в себе си. Защо не и за търсене на опора в такива светли личности, каквито са апостолите Петър и Павел.
Зареждане ...
