Двоен празник имаше в семейството на Иван и Гана Иванови от село Градище. На 3 август Иван Велев Иванов празнува своя 90-годишен юбилей и 65 години съвместен живот със съпругата си Гана, годишнина, наричана желязна сватба.
По повод кръглите годишнини председателят на читалище „Просвета – 1928“ в селото – Цанка Сярова, бе подготвила специално радио предаване, посветено на мъжът, устремено извървял пътя към своята 90-а годишнина, и който с нескрита радост благодари на съдбата си, че му е дала благословията да посрещне достолепния юбилей. Това е Иван Велев Иванов, роден на 3 август 1931 г. Поглеждайки назад във времето спомените му оживяват: „През 1945 г., след като завърших основното си образование в с. Градище, дядо ми ме поведе да се уча на занаят в града“. Започва своя трудов път при един майстор-обущар в Севлиево. Бързо свиква с работата, справя се отлично, за което получава и добро заплащане. През 1950 г. заминава войник. След тригодишна служба се завръща в родното село. Сключва брак със своята избраница Гана Стоева. И двамата започват работа в местното ТКЗС. Като звеноводи поемат двете младежки бригади. Работата е много и е отговорна. Цял ден на полето – жънат, копаят, работа кипи. А вечер – вечеринки, забави, кино. „Други бяха времената, нямаше завист, омраза, всеки се стремеше да свърши своята работа и да помогне на другия. Бяхме задружни, услужливи и много работливи“, спомня си още дядо Иван. По-късно, с жена си, в същото стопанство, няколко години се грижат за голямо стадо агнета.
Последните години, преди да се пенсионира, работи в Пътно управление – Севлиево. С още четирима мъже отговарят за пътя Севлиево – Крамолин – почистване, опесъчаване. Той винаги се проявява като дисциплиниран и съвестен работник. Намира време и за обществена работа. Председател е на местната организация на БЗНС, а като самодеец играе в обичаите, които ръководството на местното читалище пресъздава през годините.
Иван Велев работи и като строител. Участва в строежа на два моста и в разширението на още няколко. За принос в строителството е награден с почетно отличие златна значка „Майстор Кольо Фичето“.
След като се пенсионира не престава да работи. „Шило в торба стои ли?“, смее се юбилярят. Включва се в направа на дувари и строежи на къщи в с. Градище. Такъв си е той. Без работа не може. И днес поддържа в изрядност дворовете на двете си къщи. Нищо, че силите са понамалели след трите инсулта. Има подкрепата на единствената си дъщеря Виолета, зет си Иван и на двамата обичани внука Иван и Стефан. Рецептата му за дълголетие е: сутрин – три глътки ракия и много движение. „Застоялият живот е враг на здравето“, отсича той.
Е, не изключва и добрата храна, за която вече цели 65 години добре се грижи неговата половинка Гана. Заедно отбелязаха своята желязна сватба. Желязото е символ на здравината и твърдостта на брака. Счита се, че семейната двойка е преминала през огън и вода, подобно на желязото, за да достигне същата якост и непоклатимост във взаимоотношенията си. Че това е възможно го доказват Иван и Гана Иванови.
„Не забравяйте, че дори най-трудните моменти отминават и се превръщат само в прекрасни спомени за нещо преживяно, заедно с другия човек. Това ви е направило по-силни и мъдри. Продължавайте в същия дух да се борите и заедно да устоявате на препятствията, които срещате. Подкрепяйте се, обичайте се и бъдете здрави!“, е специалният поздрав на Кметство с. Градище и НЧ „Просвета – 1928“ към задружното семейство.
Зареждане ...
