РОСИЦА РАДКОВА
На 15 август по традиция празнуваме Успение на Пресвета Богородица – един от най-големите християнски празници, който в българската традиция е наречен Голяма Богородица. Народът ни показва дълбока обич и почитание към нейната непорочност, справедливост и чудотворства, нали закриля жените, семейството и дома, обгръща с милост сиромаси, вдовици, страдалци, наставлява нещастни и безпътни. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била лека и блажена, като заспиване, затова се нарича “успение”.
Празникът посветен на Божията Майка започна с водосвет за здраве и благоденствие, отслужен от архиерейски наместник на Севлиевската духовна околия свещеник Цонко Цонков. Най-светлият летен празник събра в църквата „Св.Иван Рилски“в село Сенник над 50 жители и гости, дошли да запалят свещи,както да благодарят, така и да се помолят.
Скъпите гости на храма бяха посрещнати по стара традиция с питка и шарена сол от Румяна Мичева и Цонка Драгнева. Сенничанката Пена Георгиева подари на всички здравец с пожелание присъстващите да достигнат най-малко до нейните 93 години. Да са работливи като нея, да поддържат образцови градините си в добро здраве и да не им изневерява паметта.
Кунка Василева прочете прекрасното стихотворение “Цветя на Св.Богородица – Дева Мария” от стихосбирката на свещеник Ангел Деспотов “Благословение”, с което поздрави всички празнуващи.
Цветя на св. Богородица – Дева Мария
“Радвай се, неувяхващо цвете“
На светата Дева, Майката Господня
ежедневно във светия Божий храм,
в чар цветя уханни от земята родна
се дарят с молитвен устрем преголям.
За небесната й майчина закрила
и за топлата й обич й дължим
дружно с искреност сърдечна и премила,
най-смирено с поклон да благодарим.
Израз на възхита, преданост и слава
вред цъфтят цветята в нашата страна,
затова и най-достойно подобава
дар да бъдат ней сега и в бъднина.
И с поезия – във стих, с цветя словесни
да я славим в богослужбите в разцвет,
да отправяме богохвалебни песни
в почести и богонравен свят привет:
„На нетлението тъй, уханно цвете,
Майко свята на Спасителя Христа,
радвай се и занапред през вековете
да се слави името ти пред света!“
И този път Мария Михова чрез словото си погали сенничани и доказа, че е ненадминат учител за годините си в село.
“Аз съм на много вече години и често се чудя откъде се взе у мене тази сила. Но взра ли се в съдбата на земята ни България, с безбройните й премеждия, в които тя недоубита кипя, горя, но оцеля и мисля, че може би и ние Мариите, прашинки от пръста, частици атомни от нейната съдба и сила сме попили и отразили тъй както слънцето блести и в капка роса. Живеем във всички души, живеем в човешките души, живеем в човешките очи. А аз като учител живея в стотици мои ученици, носещи от сърцето ми частици. Вярвайте в Бог и Божията майка Мария! Бъдете здрави, изпълвайте дните си с любов и красота. Господ е навсякъде в нас, с нас, около нас. Бъдете благословени!”- на един дъх прочете словото си именичката Мария Михова.
Изказваме благодарност към дарителя, изпратил за всички присъстващи ароматни свещички с дъх на роза -царицата на цветята. Нейната молба беше, на 15 август около 21ч. всеки от гостите в храм”Св.Йоан Рилски” да отнесе и запали ароматните свещи пред иконите в своите домове.
Зареждане ...
