Росица Радкова
На празника отец Цонко широко отвори вратите на храм “Св. Йоан Рилски” в Сенник за да посреща гости. Застанал пред иконата на Св. Йоан Рилски Чудотворец, свещеникът ни припомни, какво трябва да знаем и помним:
“На 18 август през 946г. е преминаването в Небесните светове на още приживе наричания земен ангел и небесен жител Йоан Рилски.Основателят на знаменития и най-величествен манастир в България – Рилския манастир, поради космичната си връзка с Творецa добива качествата да управлява природата, да говори с животни, да лекува с поглед или с думи. Хората го търсят за всякакви въпроси за разрешаване относно битовите им дела. Не само за болести. Влиянието му е огромно и лично цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир. Св. преподобни Иоан Рилски чудотворец е Божи служител, служи на народа!…
Петте години на самозатворнически подвиг протекли в невиждана концентрация на духовните сили на Светеца до най-високата възможна за човека степен: това било време на най-напрегнат духовен труд, на най-високо духовно напрежение, на земен живот чрез интензивността на вярата, молитвата и покаянието издигнат високо над облаците в областта на висшата Истина, Правда, Любов и Красота – на висшето Добро. Пустиножителят преживял възможното за земния човек най-пълно потопяване в бездната на божествената неизказана Действителност, в най-интензивно общение с Небето, със Светлината, с Бога, с Ангелите, със светиите! От него в някаква пределна степен било почувствано и съзнато духовното начало у човека, неговата богообразност и божествено достойнство от една страна, а от друга – небитийственото начало у него, действащо чрез греха и смъртта, – човешкото безсилие, унищожаваемост, нищожност! Оттук – сърдечното му съкрушение, покаяние и сълзи, но – и надежда на неизчерпаемото Божие милосърдие и любов към творението!
Георги Скилица пише: „Когато достигна до 70 годишна възраст… и предузна деня, в който душата му щеше да се отдели от тялото, повика учениците си, дълго ги поучава и наставлява… „И след моята смърт – казва им той – не тъгувайте безутешно, защото не ще ви оставя, а невидимо ще пребъдвам с вас”.
И като им заповяда да са прилежни в постническите (си) трудове, целуна всичките по ред, причасти се с божествените тайни, легна си сам простичко на земята, дигна ръце към небето, затвори очи, веднага млъкна и така предаде дух на ангелите”.
Почти по същия начин описва края на земния живот на светеца и Търновският му житиеписец.
„Когато пък той разбра – пише патриарх Евтимий – че наближава да отиде при Господа, започна да се моли, и паднал на колене на земята, проливаше горещи сълзи от очите (си) и казваше:
„Боже Вседържителю, приеми ме, Твоят грешен и недостоен раб, и ме причисли, Благий (Боже), към лика на Твоите избраници, макар че нищо добро не сторих на земята. Ето защо молитвено (призовавам) Твоята благост – да заповядаш на добър ангел, да не ми бъде възбранен възхода от духовете на лукавството”.
И като добави: „Господи, в Твоите ръце предавам моя дух” (Пс.30:6; Лук. 23:46), веднага предаде дух в ръцете Божии, като поживя приблизително 70 години”.
Естествено, най-задълбочени разсъждения за смъртта: за нейната причина и начало, за нейната същност, за нейните последици са били на първо място в ума на отшелника през тия последни дни на неговия земен живот, а също и за нейното преодоляване, за нейното обезсилване, за победата над нея чрез действието на силата Божия, привлечена от човека чрез вярата, надеждата и любовта към Бога! Когато нямало грях в този свят, нямало и смърт, и следователно и нужда да се мисли за смъртта. Сам Бог заповядал на невинния наш Прародител обаче да мисли за смъртта! Щом го въвел в сладостния рай, Той му казал: „… от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, без друго ще умреш” (Бит.2:17). Защо и на най-невинния, на безсмъртния, е трябвало да се напомни за смъртта?… Защо и този, който още нямал в душата си нито една греховна помисъл, е трябвало да има предвид страха от тлението? Изглежда, поради това, че човек като твар, може и трябва да има такъв страх, защото страхът от смъртта има своето добро действие там, където такова не постига любовта или обещанието за вечен живот!”
Зареждане ...
