Селище в безкрая

„Ако се скитате целно или безцелно в планината и сте в Севлиевския Балкан, то непременно отидете до малкото планинско село Селище“, препоръчва на своята Фейсбук страница проф.Венелин Терзиев, роден в Севлиево.

Той припомня, че в България има още две населени места, носещи същото име – в община Благоевград и в община Смолян. Но това, за което става дума тук, се намира на около тридесетина километра от Севлиево и далеч по-близо до Априлци.

„Тук планината се усеща по онзи начин, по който ти разкрива безкрая и настоява да я обикнеш по един особено различен начин. И волно и неволно в мислите ни изплуват думите на един велик българин, който се е родил тук, и който ни е завещал много. „Очите ни гледат повече навън, отколкото към нас самите. Защото сме хора, които лесно се самоизяждат. „Не ходете в тази страна – писа не отдавна един западен политик – Там и комарите се хапят…“ С други думи преди повече от век същото ни каза и Иречек“, пище още проф.Терзиев.

Марко Семов е едно имената, което свързваме с този край и с България.
Малко повече от стотина човека са постоянните жители на това селце, наречено Селище. Успяло е да съхрани своето читалище, църквата и дори има два магазина. През 2008 година е напълно реставрирана църквата „Свети Георги”, както и Батошевският манастир „Успение Богородично”, основан през XIII в. по времето на цар Михаил-Асен. Запазен е и така нареченият Лъвов мост. Прецизно реставрирана и запазена до днешни дни е Карашката къща, построена през 1921 година. Всеки, който се отбие в Селище, може да я види и усети по свой си особен и неповторим начин.

Тук можете да посетите и резервата „Пеещи скали“ – част от Национален парк „Централен Балкан”.
Професор Венелин Терзиев признава, че вдъхновението да представи това скрито в Балкана селце идва от картините на известния севлиевски фотограф Минчо Тодоров, който „ чрез своите творби като че ли рисува този безкрай и ни го представя по различен, непосредствен и някак уж простичък, но толкова затрогващ начин.