МИЛКА ДЕШЕВА
Под този надслов читалище „Цвятко Иванов – 1919“ с. Крушево организира празник за малките първокласници. Беше отбелязана и предстоящата 113-та годишнина от обявяване на независимостта на България. А защо Иван Вазов и тази година е на културния терен на България ще стане ясно малко по-надолу.
14 септември, вторник. Малко Крушево, което си е част от дълбоката провинция, винаги е имало амбицията да бъде и част от глобалния свят и да се докосва до големите празници и събития в страната ни. Вече усеща празничният аромат на едно ново начало, чиито творци са децата на България. Нека новата учебна година 2021-2022-ра година да бъде здрава, безвирусна и успешна за всички ученици, учители и родители. А едно необикновенно трио – първокласникът Калоян Кънчев, студентката първокурсничка Бели Нурканова и учителката Милка Дешева се превърна в символ на най-скъпоценния плод – знанието.
Само след няколко дни, на 22-ри септември небето над В. Търново ще се озари от сиянието на празничната заря, а ние българите, отново ще усетим силата на една толкова обикновена думичка „независимост“, която цар Фердинанд през 1908 г. превръща в съдбовна. И ето вече 113 години свободна, независима България стои достойно на картата на Европа.
А на 22-ри септември 1921 г. опечалена София се прощава със своя съгражданин Иван Минчев Вазов, покосен от инфаркт на 71 години. Многолюдно траурно шествие изпраща до последния му дом любимия поет, писател, общественик, родолюбец, патриархът на българската литература. И тази година, когато се навършват 100 години от неговата кончина, творецът е пак на културния терен на България. Едва ли има българин, който не къта поне частица в сърцето си от това, което е Вазов. Дали е литературен герой, заглавие на стихотворение, на разказ… „Иде ли?“. Пет букви, в които майсторът на късия разказ, за какъвто е признат Вазов, е заключил болезненото очакване на българските майки да се завърнат синовете им от фронта. А емблемата на Вазовата поезия е стихотворението „Опълченците на Шипка“. Или може би стихотворението „Аз съм българче“, което всяко българско дете би се гордяло да рецитира. Както направи това първокласникът от СУ „Васил Левски“ Калоян Ангелов Кънчев. Ръкопляскаха му всички, но най-много приятелите му – също първокласници Никол Ивелинова и Кристиян Ангелов, за които втори дом става училище „Стефан Пешев“. Градски въздух ще диша и най-малката „ученичка“ Зорница Пламен Бонева, която от 15 септември посещава детска ясла. Безкрайна беше радостта на първолаците, когато прегърнаха пъстрата папка, подарена им от г-жа Ирина Савова. С нетърпение я отвориха и от нея пъргаво изкочиха тетрадки, флумастери, пастели, моливи, химикалки, а последна беше вълшебната линийка с таблицата за умножение.
За възрастните беше подредена изложба от книги на Иван Вазов. Особен интерес предизвикаха най-старите издания. На посоки Пенка Митева взе една от стихосбирките и се зачете в стихотворение със заглавие „Трънкосливка“, само едно от 800-те стихотворения на поета. И всички се заслушахме как на такова едно бодливо и невзрачно храстче поетът е вдъхнал живот и прелест. Имаше шест или седем издания на романа „Под игото“. Прокарах длан по грапавата релефна корица на една от книгите, издание 1975 г. с изображение на черешовото топче. И си представих огромната мечешка фигура на Иван Боримечката, грубата му и силна ръка, която предизвиква чрез черешовото топче едно велико пробуждане. И със същата тази ръка мята на гърба си като младо агне своята избраница Чонината Стойка, открадвайки я направо от тлаката в Алтъново. Разтворих и друга книга, по-старо издание на романа с любопитно от днешна гледна точка послание: „Мили племеннико Мариянчо. Честитим ти рождения ден, като ти пожелаваме да бъдеш здрав и ученолюбив и да станеш като героите от тази книга“. От леля и свяко.
Някога книгата беше желан подарък. Голямата богата библиотека беше гордост за всеки дом. А да притежаваш събраните в 22 тома съчинения на Вазов беше истинско предизвикателство. Днес съдбата на книгата е трагична. А гордостта на много семейства е колекцията от скъпи сувенири, донесени от различни краища на света.
И накрая, нека откраднем от водещите на „Фермата“ Иван и Андрей тази хубава дума „пробуждане“, за да се пробудят отново за богата дейност селските читалища, крепители на духовния живот на село,а думата пандемия по-скоро да се превърне в архаизъм. Пък нашият съселянин Цоньо Илиев Цонев, участник във „Фермата“ нека знае, че ни създаде изключителни емоции. Бъди ни жив и здрав, Цоньо, все така с чувство за хумор, все така нахъсан за живота и с нови приключения, с които да се гордееш. А ние, крушевци, имаме основание с гордост да кажем, че „И ний сме дали нещо на света“ в лицето на нашия Цоньо, както всички го наричат.
Зареждане ...
