„Пиша ви тия редове така, както се пише на познати, на свои хора, на близки. Често обикалям вашите родни селища и се радвам на случая да бъде между вас. И сега, когато сте далеч от мен, си спомням с радост вашите живи очи, любопитния ви поглед, хубавите ви отговори на по всички учебни предмети. И виждам как се свиват сърцата ви, как се търкалят сълзите по бузите когато прочете или чуете, че някой е страдал. Зная и колко сърдечно се радвате, когато нещо весело радостно залее класната стая. Познати са ми вашите радости и скърби, желания и копнежи. Стремя се да проникна във всяко кътче на вашите сърца и души и да видя що става в тях. Прекланям се пред усилията на вашите учители, които дават всичко свое, за да станете добри граждани и достойни техни заместници в колелото на живота“. Това пише в уводната статия на първия брой на в.“Росица“, месечник за учители и ученическо творчество от 24 ноември 1934 година, подписана от Денчо Денев, издател на вестника и главен редактор. В някои от броевете пише, че вестникът се редактира от Обществен комитет. Със същия език, пропит с много любов към севлиевските ученици, той описва мотивите, програмата и целта на вестника, издаван от него до 1944 година.
„Всякога, когато съм бивал между вас съм преглеждал вашите домашни и класни работи и съм се удивлявал на чудно остроумните ви отговори. Последните са ми посочвали голямото духовно богатство, което крият в себе си едни от вас и колко много е потребно, то да бъде използвано за развитието на други. Децата сте на една съща околия, която крие в себе си неизброими богатства и красоти. Чеда сте на една и съща богато надарена земя, но не се познавате, не знаете колко много сте силни и какви чудеса бихте могли да направите с общи усилия. Между вас в този момент не съществува духовна връзка не се намира нищо, което да ви превърже един към друг.
И затова когато напуснете родното си село и училището вие не ще имате нито един спомен, който тъй ясно да ви връща към ученическото минало.
Вие се нуждаете от повече радост, от по-големи криле, които ще ви позволяват да литнете свободно над живота и да го победите. А такова ще намерите в дългоочакваното от вас вестниче “Росица”.
Ето го, то е вече между вас. То желае да влезе във всички ръце, да намери любезен прием във всеки ученически дом. То иска да бъде посрещнато с отворени обятия, да бъде стоплено, да бъде погалено, да бъде прочетено! То иде да ви разкаже колко неизчерпаеми са знанията из различните науки.
Срещнете го с радост и доверие. Неговите страници ще бъдат запълнени с най-хубавото четиво, което може да подслади и вложи смисъл в живота ви. Да обогати умовете, да облагороди сърцата ви, да нахрани жадуващите за повече светлина ваши душички. Да ви принуди да се влюбите в родния ви език и земята що ви храни. “Росица” ще бъде ваше вестниче, защото в него ще четете най-много това, което вие сами сте написали. От него ще очаквате да чуете още най-новото от науките що ви се преподават, най-хубавото, което са създали нашите поети, най-забавните ребуси, задачки, ребуси и т.н. Или изобщо всеки от вас ще намери във вестничето онова, които най-много го интересува. Бих желал да видя вестничето, скътано, поставено във вашите библиотеки или скрито между другите спомени от ученичеството ви. Та когато един ден пораснете и разгърнете страниците му, да си спомните за вашите другари, за вашите учители, за училището и радостните ви занимание и игри в него. Да си спомняте за всяко кътче от класните стаи коридора и двора, които крият едно малко от вашето минало. Да заживеем драги ученички и ученици с мисълта, че „Росица“ ще ни носи ежемесечно най-хубавата радост, най сладките минути в сегашни дни“.
Сбъдва се посланието на Денчо Генев вестникът да бъде трибуна на ученическото творчество, нужно помагало за учители и родители за разпространението на знания и опит. На неговите страници са публикувани материали за известни български поети и писатели, за важни събития не само от севлиевския край, но и от страната. От информациите в запазените броеве на месечника за учители и ученическо творчество „Росица“ научаваме колко богат културен живот е имало в град Севлиево до 1944 година.
А за любовта, с която вестникът е бил съхраняван от севлиевци, разказват запазените броеве, с различни записки в полетата от неговите читатели, дарени на Историческия музей и Градската библиотека в Севлиево.
Продължаваме традицията!
Даниела Йорданова, ръководител на клуб „Журналист“ при СУ „Васил Левски“, гр.Севлиево
Напоследък общественото пространство се препълни с фразата „Продължаваме промяната!“ Ние от клуб „Журналист“ също подкрепяме промените, когато са свързани с напредък и растеж, с полет и свобода. Но днес заставаме зад фразата „Продължаваме традицията!“ Не само защото традицията пази нашата идентичност и ни прави част от народностна общност. А защото някои традиции не бива да се забравят – например страничката за ученическо творчество на вестник „Росица“ отпреди десетилетия. Радвам се, че благодарение на участието си в конкурса за есе „Моят град е…“ 11-класниците от СУ „В. Левски“ могат да й вдъхнат живот!
Зареждане ...
