Темата за последиците от родителското неглижиране е все по-актуална днес. Забързани в ежедневието, улисани в изкарването на прехрана, или просто от липса на интерес, родителите често не обръщат внимание на децата си. А това има тежки последици за децата – сега и за в бъдеще.
Какво означава родителско неглижиране и как може да се помогне? Отговори на тези и други въпроси дава Михаил Ботев от Детска педагогическа стая, който е и дългогодишен член на Местната комисия срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при Община Севлиево.
– Като служител в Детска педагогическа стая и член на Местната комисия срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, имате наблюдения върху поведението на децата. Какви най-чести са проявите им?
– Да! Вече станаха 11 години, откакто работя с децата в Детска педагогическа стая. За 11 години видях доста и продължавам да виждам, и да работя с проблемните деца от общината. Умишлено Ви потърсих и реших да направим това интервю, защото това, което виждам в последно време е отчайващо. Но тук искам да поясня нещо важно. Далеч съм от мисълта, че ще оправим глобалните проблеми на днешното съвремие. А и кой съм аз, кои сме ние, за да го правим? Не е и наша задача. Но гледайки в нашата „къщичка“, имам предвид нашето малко градче, идеята ми е да поставим нещата ребром и да опитаме да помогнем, или да осъзнаем, или поне замислим тези родители, които живеят в нашия град. Да опитаме да подредим нашата „къщичка“. Да помогнем, ако можем, разбира се, да стигнем до родителите на нашите деца. Защото децата са НАШИ!
Честно казано, аз се интересувам от това, което става в нашият град и ме интересуват нашите деца, на които ние трябва да сме за пример, и които трябва да възпитаваме, да учим на добродетели, да обгрижваме. Въпреки че и с някой държавни институции съм влизал в спор относно правата на децата и съм защитавал интересите им.
– Противообществените прояви често са в резултат от родителското неглижиране. Защо е така?
– Да, така е. Аз наричам родителското неглижиране – катализатор на детското нещастие. Защото аз така виждам нещата. Питате ме какви прояви извършват децата. Ами всякакви! То не са кражби, то не са вандалства, то не са сексуални деяния, интернет престъпления, наркотици… Цялата палитра от престъпни деяния, включва именно резултатът от неглижирането на едно дете.
– А на какво се дължи родителското неглижиране? То често е съпроводено от агресия и насилие. Но само външната среда ли влияе негативно върху подрастващите или до голяма степен вината е на семейството?
– Нашето съвремие е много трудно, тежко и жестоко към един днешен родител. Казвам нарочно един, защото в последно време, децата масово се отглеждат от един родител. Няма го семейството. Няма я тази социална единица, която да даде на детето стабилност, възпитание, любов и отношение. Хората забравиха ценностите. Забравиха, че децата съществуват в този свят, като продукт на любовта, взаимоуважението и уважителното отношение един към друг. Децата са нашето бъдещо, мултиплициране в бъдещата реалност.
Спокойно мога да кажа, че когато родител погледне своето пораснало вече дете, той може да разбере какъв човек е, как се е справил, и продължава да се справя в този живот. Ако види едно, на първо място, здраво и преливащо от енергия дете, което не пуши цигари и не злоупотребява с алкохол по купони; ако не краде, не се бие в училище и по улиците, не бяга от дома си, не употребява наркотици или разпространява такива; ако детето е целеустремено и копнеещо за знания, разумно забавляващо се, ангажиращо свободното си време, уважително към родители и близки, учители и по-възрастни хора… Тогава той може да каже, че се е справил и се справя с детето, с живота си и своето съществуване на тази Земя.
Хората станаха егоисти. Мислят само за себе си. Да имат добре платена работа, в която впрягат цялата си енергия, загърбват семейството и семейните ценности, децата и техните потребности. Искат все по-нови телефони, коли, екскурзии и какво ли не още. Купуват на децата си най-скъпи и ангажиращи вниманието им телефони, компютри, велосипеди, дрехи, дават им пари, купувайки своето спокойствие. В едни случаи децата са презадоволени, когато родителите са купили спокойствието си и възможността да не ги закачат за нищо, в други просто нямат финансови възможности и къпят мъката си за това в алкохол и всичко друго, но не и в „нещото“, което ще накара детето да сияе от щастие – любов и внимание.
Външната среда няма никакво значение по отношение определяне на поведението на детето. Тя е само фактор, който подпомага процеса. С дивиантното поведение и извършването на противообществени прояви и престъпления, детето крещи. Това е неговият начин да се справи с мъката от неглижиращото поведение на родителите си. Започва се с агресивно поведение в училище – сбивания, нагрубявания, тормоз над съученици… Други пък се затварят в себе си и много често стават жертвите на тормозещите.
Скоро разговаряхме на тази тема с един мой приятел, учител в училище. В разговора си бяхме единодушни, че почти 70% от днешните деца са отглеждани от един родител и имат проблем с това, 20% са деца с проблеми в семейната среда и едва 10 на сто са деца от СЕМЕЙСТВО. Няма да пояснявам какво значи тази дума и защо е с големи букви. Би трябвало всеки да знае значението й и какво включва в определението си. И като погледнем тази статистика, въпреки че тя е плод на лично мои съждения, не се ли стряскате?
– Има ли начин да се помогне и на родителите, и на децата? Как да подхождат родителите, които полагат грижи за децата си, към агресивното им поведение?
– Ха-ха-ха! Става ми смешно, защото този въпрос ми го задават почти всеки ден – „Ще ти го доведа да му поговориш, да го уплашиш и стреснеш малко. Как да се справя с детето си? Не мога да се оправям с него. Прави каквото иска, но въпреки това не ме слуша“.
И аз като човек, който обича да помага на хората на тема здраве, за да променят те живота си, отговарям така: „Щом ме питаш и ми казваш това, значи трябва да погледнеш себе си. Аз магическа пръчка нямам и не съм плашило. Хората, които могат да направят нещо по отношение на поведението на детето си, сте вие, родителите”. И доста пъти ставам виновен, че не искам да помогна и да си върша работата, „за която съм вземал заплата“.
А аз искам просто да пробудя тези хора. Да ги накарам да проумеят, че детето им няма проблем. Те имат проблем с него. Те са хората, които не са подхождали правилно. Те са хората, които не са отделили поне пет минутки да седнат с детето да поиграят, да поучат с него, да го заведат на кино, да поиграят на топка или на дама, да го помилват и успокоят, да го попитат как е минало училището и как се е справило, да му дадат съвет за нещо, с което то изпитва проблем, да го заведат да спортува или в кръжок по изкуства или клуб по интерес, да остане да го погледа как се справя, да го поощри и похвали, дори и да не се е справило добре…
И тук казвам – рецепта, за да си добър родител няма, но горе написаното ще помогне.
– Може ли спортът да замени агресията?
– Разбира се, че може спортът да помогне. Не може да замени агресията, защото двете са несъвместими. Но тук нещата отново трябва да са взаимни. Детето, окуражено и заведено от родителя си, по възможност от двамата, започва да спортува. Родителят се интересува и следи развитието на детето. Подкрепя го, посещава тренировките и състезанията му. Коментира с детето и му дава мотивация, дори и да не разбира нищо от спорта. Едно „Браво! Много добре се справяш“ или „Не се отказвай! Труди се и ще стане!“, върши чудеса с мотивацията на детето. Децата трябва да спортуват още от 5-6 годишна възраст. Спорта дисциплинира и укрепва здравето. Колкото са по-ангажирани с извънкласни занимания децата, тук подчертавам, че аз лично не смятам, че затрупването с частни уроци по езици и предмети още от първи клас е добра идея, толкова по-малко те скитат безконтролно и стоят пред компютрите.
– Какво бихте посъветвал читателите ни относно разпознаването на симптомите, породени от родителското неглижиране?
– Като съвет мога да кажа само това: интересувайте се от всичко за децата и света около тях. Бъдете техни приятели и ги научете да споделят с вас, да ви се доверяват безрезервно. Бъдете строги и резки, когато нарушат доверието и не отстъпвайте. Защото иначе те ще използват това и ще ви манипулират. Децата са „професори-психолози“.
Трудно е да се даде просто съвет. Нещата са доста сложни и дълбоки. Обикновено датират от ранните детски години на едно дете. Бих ги посъветвал да не са неми наблюдатели и когато видят едно дете да вандалства, да се бие и тормози съучениците си, когато системно проявява поведение извън моралните норми, да споделят с родителите и с някой специалист. Това е важно за самото дете. За да се разреши неговият проблем навреме. Въпреки че, ако родителите на детето са без нужния капацитет и умствен багаж, за съжаление никой не може да помогне. Такава е нашата действителност. Родителите са отговорни и виновни за дивиантното поведение на децата си. Те и само те. Всичко друго е бягство от проблемите. Но, когато това бягство стане безконтролно, се задейства една машина, която за съжаление по-скоро вреди на детето, отделяйки го от „лошите“ родители, а за тях няма последствия. И те продължават живота си, създават други деца, в много случаи и те нещастни и с крещящо поведение, а първородните им деца биват отглеждани от институции. Може би съм доста прям и рязък, но действителността ни е такава и за съжаление това, което споделям, е факт.
Затова, родители, обичайте децата си! Не мислете само за себе си и за финансовото си състояние. Те не се интересуват от това. Децата искат обич, прегръдка, разбиране, подкрепа и мънички жестове на внимание, и интерес от вас за техните дела. Защото ако няма такова към добрите им дела, ще има такова, и то със сигурност, към лошите.
Зареждане ...
