Моето любимо училище

Мелнур Нуриева, 11б клас, първо място в конкурса за есе, посветено на Левски

Ех, колко много обичам това място! Ех, колко радости, гордости, вълнения, трепети, но и мъка, тъга, разочарования има тук! Ех, колко много ми даде, даваш и ще продължаваш да ми даваш, любимо мое училище! Ти носиш името на велик българин, на велика, неповторима личност – Васил Левски! Ти, заедно със своите лъвчета, винаги правите така, че хората да се гордеят с вас. Ти ненапразно се казваш така, училище, носиш духа на Апостола, сплотяваш и ни караш, нас – ученици, учители, родители, да се борим и да не се отказваме, да продължим до края.
Кой е всъщност Левски, какъв човек е бил? Истинското му е име е Васил Иванов Кунчев, български национален герой и идеолог. Дякона е организатор на българската национална революция и основател на Вътрешната революционна организация. Всичко това е вярно и факт, но какво го прави различен… човечен… добър? Левски не е просто една от многото известни със своите дела фигури в българската история, той има своя уникалност, своя индивидуалност, самият той с всички свои качества е един забележителен човек. Апостолът е целенасочен, добър, толерантен, добронамерен, борбен, интелигентен, човечен, състрадателен млад мъж, когото много хора са обичали и на когото са се възхищавали. Разбира се, че е имало хора, които го ненавиждат, защото или са се страхували, или ревнували. Той може да е умрял по неподходящ начин: твърде млад, осъден и обесен, след залавянето му при Къкринското ханче, но никой не му помогнал, въпреки че е имало малко заптиета и българите са можели да го спасят.
Всичко това го разказвам, за да ме разберете добре.
Когато ме приеха в СУ ,,Васил Левски“, не знаех какво ме очаква, бях много развълнува, притеснена, нетърпелива. Беше ми много трудно в началото, но се чувствах и се чувствам късметлия, че не съм сгрешила, като съм дошла да уча в това учебно заведение. В училище не ни преподават само по предмети като математика, биология, химия и т.н., учат ни как да се борим за мечтите си, да се справяме с трудностите, учат ни на дисциплина, на уважение, либералност, единство. Учителите – всеки един е като Васил Левски или носи някаква частица от него, са наши истински примери, учителите ни подготвят за живота.

По-горе изброих много качества на един борец, но можем да изброяваме още. Поне едно от тях има всеки един в нашето училище. Всеки, който работи, преподава или учи в тази сграда, е един по-различен образ на нашия патрон. Някои не се доближават толкова до Левски, но други… други са като копие на самия Апостол. Когато за първи път видях едно момче, в главата ми веднага се появи образът на Дякона, след 2-3 години осъзнах, че самият Левски като че ли е възкръснал в него. Това момче се казва Борислав Маринов. Борислав е 100% нашата звезда. Той е уникален човек – толкова добър, че излъчва енергия, която, когато някой в лошо настроение е до него, ще се усмихне, а дори Боби няма да е казал нищо! Винаги е готов на помогне, с каквото може, не е егоист или алчен, радва се на всичко на малките неща, на чуждите успехи, на децата. Обича много децата и работата с тях, затова и работи в училище – работеше и докато учеше, а сега превърна библиотеката в страхотно пространство с дух и атмосфера. Прави всичко с много любов и това всеки го забелязва, особено родителите и, разбира се, малките ученици. Учителите не го смятат за ученик, на когото са преподавали, а за техен колега.
Никога няма да забравя как научих за него. Бях в 8. клас – в ново училище, не познавах никого, изплашена, но госпожата в час разказа за едно момче, на което му е било много трудно да научи немския език, очаквали са да се примири с това и да няма висок успех по този предмет. НО то удивило всички, най-вече учителите, като за едно лято станало най-добрият ученик, който знаел този език. Това момче беше Борислав Маринов. Миналата година дори се яви на матура по този предмет. Какво нещо само, нали? Нещо, в което изобщо не си бил добър, не си и обичал в началото, става твоето бъдеще, живот и ,,любов”. А сега следва немска филология! Както при Дякона, нито той, нито другите са очаквали такова развитие на живота му. Това ми стана пример, показващ, че не трябва да се отказвам и да се примирявам с положението си. Оттогава той в моите очи и съзнание е Левски – моят идол!
Моят живот, моето настояще и близко минало се промениха заради историята на Боби. Разбрах, че не само преди време е имало хора като Левски, но и днес ги има, че аз също мога да стана един от тях. Станах боец и побеждавам. Благодаря, Левски, благодаря и на твоите съвременни образи в това училище – учителите, учениците, Боби.
Благодаря и на себе си, че не се предадох и станах твое продължение.