ДЕСИ ДИМИТРОВА, ОРГАНИЗАТОР ПРИ НЧ „РАЗВИТИЕ-1870”
Антоанета Обретенова открива своята най-голяма страст някъде из спиращата дъха невероятна природа на планините в родината й България. Среща изкуството фотография… свобода и творчество, възможност да уловиш момента и създадеш кадър със съдържание. И емоция, която разказва истории…
Тя е фина и изтънчена дама, с цветна и богата артистична биография. Определя себе си обаче за любител фотограф, който ежедневно трупа знания, тренира окото си да вижда, а ума да мисли бързо в посока създаване на истории в кадър. Светлината е неин вдъхновител, показва й обикновеното в необикновен вид. Моделира форми, които прерастват в емоционални състояния. Тони е от фотографите, чийто снимки имат чувство, усеща се емоция в тях, изразяват копнежи… Естет по душа, нейните кадри приковават вниманието.
Антоанета Обретенова е председател на Фотоклуб „Севлиево” при Народно читалище „Развитие-1870”, носител е на редица престижни награди от конкурси и форуми за фотография. Родена е в Русе, но живее в Севлиево. Завършила е „ТО и Изобразително изкуство“ в Института в гр. Станке Димитров, „Техника и технологии” в Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград, „Финансов мениджмънт” в Русенски университет „Ангел Кънчев”. Активно се интересува от фотография от 2005 г.
Нейна снимка бе избрана в класацията ТОП 100 автори на „Фото-Форум” за 2021 г. Успех, който й се случва за втори път, след като фотографията й с паяжина, обсипана с капчици роса, снимана в мразовита, мъглива, есенна утрин бе сред ТОП авторите за 2020 г. Това е поводът за интервюто с Антоанета Обретенова. Надникваме през обектива на фотографа за един неформален, но вдъхновяващ разговор за фотографията.
– Г-жо Обретенова, ваша фотография отново е в класацията ТОП 100 автори на „Фото-Форум” за 2021 г. Какво значи за Вас това признание?
– Да, от най-голямата платформа за фотография в България „Фото-Форум“ ме зарадваха със съобщение в началото на годината, че с моя фотография съм в ТОП 100 автори за 2021 г. Това е много добра оценка за моята работа.
– Къде е направена снимката и какъв е поводът?
– Кадърът, спечелил ми тази позиция, е в раздел портрет. Направен е през 2021 г. в много очарователното и интересно помещение на гардеробната в НЧ „Развитие-1870“, там където се случва магията на костюмите. Заедно с Фотоклуб „Севлиево” подготвяхме фотографския проект „150 години читалище…“ и с Тони, която беше един от моделите, които снимахме, облечена в костюм от театрални постановки, показахме очарованието на мястото – гардеробна.
– Казахме, че отново ваша снимка е сред избраните в класацията ТОП автори на „Фото-Форум”. Значи и друг път сте печелили този приз?
– Участвам във „Фото-Форум“ от 2005 г. Мои фотографии са оценявани там в класации, като „Най-добра снимка на месец“, „Месечни теми“, „Снимка на деня“, тематични конкурси на форума и др. Миналата година също имах снимка в Топ автори за 2020 г. Фотографията за миналата година беше в раздел „Макро фотография“ и представлява паяжина, обсипана с капчици роса, снимана в мразовита, мъглива, есенна утрин.
– Класацията ТОП 100 автори на „Фото-Форум” ли е най-престижната у нас?
– Ако приемем, че „Фото-Форум“ е най-голямата фотографска платформа в България, отговорът е „да“.
– Редовно ли участвате в такъв тип форуми? И какво Ви носи това, освен признанието?
– Участвам в такива фотографски форуми, за да следя какво правят фотографите в цял свят. Това са местата, където може да се види, както обикновена, така и много професионална и качествена фотография. Фотографските форуми са за вдъхновение, генериране на идеи, да видиш къде си ти. А ако моя фотография се окаже сред най-добрите, това е екстра, която не е основната ми цел.
– Кога започна интересът Ви към фотографията?
– Когато започнах да ходя на екскурзионни летувания по планините на България. Исках да запечатам невероятната природа и картините, които виждах. За разлика от живописта, фотографията ми дава възможност това да се случва много бързо и може да запечаташ всеки един момент, защото светлината за секунди рисува хиляди различни картини, които искам да запечатам в съзнанието си. Това стана още по-лесно след излизането на дигиталната фотографска техника. А когато снимаш портрет, важно е да уловиш един единствен миг, в който светлината показва точното изражение на лицето и състоянието на душата, в който разказваш цяла история. Може да направиш 1 000 кадъра и само един да е точният, но удоволствието е голямо, когато разбереш след това, че си успял да го уловиш.
– Не е само страст, смея да кажа, че снимате на професионално ниво. От къде или кого се учите?
– Не мисля, че съм на професионално ниво. Познанията и уменията ми по изобразително изкуство, с които се занимавам от дете, са основата, може би. Но ежедневно трупам знания, тренирам окото си да вижда, а ума да мисли бързо в посока на създаване на истории в кадър. Уча се от големите майстори във всички видове изкуства.
– Кое е най-голямото Ви вдъхновение, как се заражда една идея?
– Светлината е моят вдъхновител да вдигна апарата и да направя снимка. Светлината, падайки по определен начин върху повърхности, моделира форми, които прерастват в емоционални състояния.
Идеите се раждат спонтанно. От нещо, което ме е накарало да спра и да се вгледам по-детайлно. Ако пък работя по зададена тема, започвам проучване по нея, което отнема доста време в четене, гледане и натрупване на информация. След достатъчно време, прекарано в темата, идеята изплува и се оформя.
– Коя е най-предизвикателната част от това да бъдеш фотограф?
– Да изненадаш себе си с реализиране на крайната цел с лекота, което означава, че много добре познаваш материята на това, което правиш, и владееш техниката си (фотоапарата) до степен, че изцяло можеш да се фокусираш и мислиш единствено и само върху съдържанието на крайния резултат. Не е много приятно, когато снимаш да си казваш „ех, да имах още няколко секунди и щях да направя перфектния кадър“. Бързата реакция е много важна, а това изисква предварително много дълга подготовка на всичките ти сетива и умения.
– Опишете своя фотографски стил?
– Не съм мислила върху този въпрос. Аз виждам всичко в композиционна завършеност, светлина, геометрия, перспектива, дълбочина, съдържание и фокус върху главната идея на фотографията. Старая се да покажа идеята си разбираемо за всеки, като използвам похватите на изобразителното изкуство и техническите възможности на фотографията. Не знам дали имам точно определен стил. Това могат да го кажат хората, които гледат моите фотографии. Ако могат да разпознаят моя фотография, това означава, че имам определен стил.
– Какво най-много обичате да снимате? Кое Ви кара да натиснете спусъка?
– Естествената светлина е това, което снимам. Благодарение на нея, ние виждаме света. Тя се променя всяка секунда и така оформя различни картини. Тя кара формите да са форми, нещата да са това, което са, но в един определен момент има една магия, която ти показва обикновеното в необикновен вид. Когато тя ми предложи такъв красив момент и видя идеалната композиция, за да се оформи кадър, който има съдържание, това е нещото, което ме вдъхновява за да вдигна фотоапарата и да снимам.
– Коя част или сфера във фотографията Ви е скучна, безинтересна?
– Нещо, в което не мога да вложа творческа идея, възползвайки се от възможностите на фотографията. Това не включва определен раздел на фотографията.
– Различен ли е погледът през обектива?
– Да, защото когато невъоръженото око гледа един обект или интересно явление, то го възприема комплексно, като цялостна картина, заедно с всички неща наоколо, свързано е и с емоционалното състояние на човека в момента. Докато през обектива ти си ограничен в едно правоъгълно пространство, в което трябва да включиш всичко това заедно в един кадър. Може би това е най-трудното, да успееш да покажеш на зрителя така обекта, че и той да може да усети и почувства същото, което и ти, когато си натискал копчето на апарата. Тук всеки фотограф трябва да използва знанията и уменията си, за да създаде впечатляващата картина, която е видял, само в един единствен кадър.
– Има ли момент, в който фотографът губи сензитивност към определена тема? Нещо като насищане.
– Не е точно насищане. Може би, когато си достигнал нивото, което си искал, ти вече може много лесно да снимаш в тази тема. Затова търсиш ново предизвикателство и нови теми, нова техника и др. Но това зависи от самия фотограф. Някои работят само в една тема, това им харесва и това ги удовлетворява, а това е най-важното, да се чувстваш добре, когато твориш.
– Най-хубавите снимки с позиране ли стават или неочаквано за човека?
– Най-хубавите снимки се случват, когато уменията на фотографа са добри и той владее ситуацията, за да прецени точно кога и как да натисне копчето на апарата. Целта и в двата случая е да уловиш този миг, в който всички елементи, на добрата фотография, са подредени в перфектния синхрон, за да се получи хармонията, която въздейства на зрителя и теб те удовлетворява, като творец. Всеки раздел на фотографията изисква различен подход. Например при уличната фотография издебнатият неочакван момент е много важен, за да запечаташ истинската история. Но дори и там, когато попаднеш на интересен персонаж, който не се притеснява да бъде сниман, в позирането му може да уловиш интересен момент, интересно изражение, емоционално състояние. При режисираните фотографски снимания предварително се обмисля идеята, създава се обстановката и когато всичко е готово се включва модела, и тогава при неговото позиране фотографът търси да улови емоционалност, която да завърши цялостната история в картината.
– Някъде някой бе казал, че Фотошоп е виаграта на съвременния фотограф. Съвременната техника отнема ли част от работата на фотографа или му помага?
– Ако говорим за обработващите програми, без тях не може, те наистина са в помощ на съвременната дигитална фотография. Обработване на снимките е имало и когато те са били на аналогови носители. Тогава обработването им се е извършвало чрез химични и физични процеси, рисували са с бои върху откопираните на хартия снимки, което е изисквало фотографите да имат и такива знания и умения. Днес това е заменено от дигитални софтуери. Това позволява необятни възможности за манипулация на изображенията. Изборът е на всеки фотограф, до колко и какво ще използва от предоставените възможности на програмите, за да постигне перфектния за него резултат. Тук също трябва да имаш много добри познания, за да работиш с програмите, защото може да се получи не по-добро, а по-лошо изображение. За мен е много важен процесът на създаване на една снимка и предпочитам да прекарвам повече време в подготовка, обмисляне и най-вече снимане и пак снимане, отколкото в стоене пред компютър да обработвам. Затова се старая крайният резултат да се получи още при снимането и да са нужни само малки корекции. Но това изисква тренирани бързи реакции, усет към композиция, да познавам много добре с какви фотографски инструменти разполагам, за да мога да ги използвам правилно в подходящия момент.
Относно съвременната техника, всяка новост във всяка една сфера помага, стига да я владееш и да може да работиш правилно с нея. Аз съм работила само с цифрова техника. Свидетел съм на началото на цифровите фотоапарати и виждам колко бързо се променят те и то за кратко време. Фотографската техника днес е в голяма помощ на фотографите, защото наистина спестява много време и усилия. Снимането става много по-бързо, фотоапаратите разполагат с възможността автоматично да измерват параметри, които могат да бъдат настройвани много лесно и ръчно. В момента на снимане виждаш крайния резултат и може много бързо да задаваш нови настройки и да правиш корекции, за да подобриш изображението. Едно от добрите предимства е и да нямаш ограничение в броя на снимките, които може да направиш. Но това предполага много добро владеене на техниката, защото възможностите й в момента са буквално неограничени и с всеки ден се обновяват.
Във фотографията най-важен е фотографът. Той е този, който контролира цялата тази сложна техника, така че колкото и съвършена да е тя, ако управляващият не може да се справи с нея, тя е само пластмасови и метални части без стойност.
– Има ли мода във фотографията?
– Както във всичко и във фотографията може да се забележат модните тенденции. Те са нещо нормално. Но истинските творци не се влияят много от модните за деня неща. В тяхното творчество има дълбочина и въпросите, които ги вълнуват не се ограничават в това да следват модни тенденции. За тях е важно, че точно фотографията е средството, което може да изобрази техните идеи.
– Черно-бялата фотография изживява истински ренесанс в дигиталната ера. Как една такава снимка е по-въздействаща от цветната?
– Черно-бялата фотография винаги ще е класика и ще е на високо ниво в изкуството. Хората виждат света цветно. Окото е свикнало да разпознава цветни картини. Затова цветовете грабват и завладяват вниманието. Какво става когато цветовете отсъстват? Започва да се вижда светлината, сенките, формите, нюансите, движенията, емоционалното състояние, нещата отвъд цветовете. Относно това дали е по-въздействаща черно-бялата фотография мисля, че зависи от майсторството на фотографа. Ако той използва правилно силните страни на фотографията, ще успее да направи въздействащ кадър и в черно-бяло и в цвят.
– За кои жанрове е подходяща черно-бялата фотография?
– Не съществува жанров превес. Всеки добър фотограф вижда картини и в монохром, и в цвят. Зависи какво е посланието, което трябва да носи неговото произведение. Къде е фокусът и как да отведем зрителя до него.
– А има ли жанрове, в които снимането в цвят е задължително?
– Отговорът на предишния въпрос покрива и този. В художествената фотография няма понятие „задължително“. Може би в документалната фотография това има по-различно и особено значение, там където е необходимо да има абсолютна достоверност на заснетите кадри.
– Две ваши миниатюрни снимки бяха избрани в изложбата на осмото издание на биеналето „Изкуството на миниатюрата“ – Русе 2021. И бяха изложени в Художествената галерия в Дунавския град. Как тези фотографии се озоваха там и каква беше темата?
– Участвам в биенале „Изкуството на миниатюрата“ Русе от 5-то му издание. Във всичките четири издания досега имам приети творби в раздел фотография. Тази година темата беше „Време за преформатиране“. Идеята във фотографиите, които представих, е че морската вода преформатира във всяка една секунда, тя променя и създава постоянно нови и нови форми, материи, създава нови светове и нищо не се повтаря. Това за мен е интересна философия. Биеналето в Русе е интересно, заради предизвикателството да търсиш, обмисляш и виждаш света около себе си в определена тема и да може да я представиш в размер 11х10 см и тя да бъде убедителна. Участвам с удоволствие в биеналета, защото темата те предизвиква да мислиш нестандартно. Работата ти се оценява и забелязва от международно жури от куратори и творци от световна величина, които оценяват творбите, като изкуство. И е особено приятно да си част от изложба заедно с творци от цял свят и във всички форми на изкуството.
– В края на миналата година НЧ „Развитие-1870“ и Фотоклуб „Севлиево“ поставиха началото на фотоконкурса „Ежедневни чудеса“. Вие бяхте председател на журито на първия такъв форум. Разкажете малко повече за получените фотографии, финалната селекция и отличените снимки в петте категории.
– Идеята на читалището да се организира такъв конкурс беше много добра. Това пролича и по интереса, който предизвика той с получаването на толкова много снимки за такъв кратък период, само месец. Интересно е как една тема се тълкува по толкова различни начини, колкото са участниците в нея. Разнообразието беше голямо. Селекцията не беше лесна. Идеите бяха от хумористични до доста философски. Конкурсът дава възможност на нас, зрителите да видим колко е шарено, изненадващо и необятно красиво ежедневието около нас, стига да се огледаме и успеем да видим моментите и детайлите от живота. Прекрасно е, че хората искат да творят. Дигиталните устройства позволяват това. Надявам се темата да е изострила вниманието на повече хора в дребните ежедневни съществени и ценни неща, които ще са път да изградим един по-добър глобален свят.
– По повод 150-годишнина на НЧ „Развитие-1870“, която отбелязахме през месец май 2021 г., бе открита и фотоизложбата „Читалището… един необичаен поглед“. Експозицията бе дело на членовете на Фотоклуб „Севлиево“ и представи в детайли дейността на читалищните школи и състави. Кадрите заснехте Вие и колегите Ви Анета Мирчева, Дарина Петкова, Илко Илев, Петя Пастухова и Райко Митев. Но чия беше идеята? И какво е различното в тази фотоизложба? Кое я направи толкова интересна?
– Този проект на Фотоклуб „Севлиево“ беше истинско предизвикателство. До идеята се стигна, когато решихме, че е хубаво да бъде показан неуморният и упорит труд зад кулисите. Той е този, който води до перфектния краен резултат на сценичните изпълнения. Искахме да уловим ентусиазма, желанието и усърдието на всички участващи в изграждането на таланта, който се крие във всеки един от участващите в школите и клубовете на читалището. Искахме да покажем защо това място е притегателна сила за много хора да искат да се събират и творят именно тук. Срещнахме се с невероятни професионалисти, които широко ни отвориха вратите на стаите си и ни допуснаха да видим и запечатаме този дух, наречен Читалище. Интересът може би е предизвикан от това, че фотографите показаха нещо из зад затворените врати, поглед през ключалката. Хората не знаят защо, но искат да идват и да прекарват време в читалището. Ние от Фотоклуб „Севлиево” се опитахме да уловим това, но дали сме успели ще кажат тези, които гледат изложбата. За нас беше истинско удоволствие да работим в екип. Заедно да генерираме идеи и въпреки съвместната работа всеки фотограф показа неговото индивидуално мислене и усещане по темата. Благодарим на читалище „Развитие“ за тази уникална възможност. Надявам се да продължим с темата, защото тя не е приключена.
– Какво планувате с колегите фотографи през тази година? Ще ни зарадвате ли с нови интересни проекти, фотоизложби?
– Разбира се! Идеите при нас не свършват. В очакване сме обстановката да позволи и започваме с пълна сила.
– Последният успех, който Ви направи истински щастлива?
– За мен успех, не е наградата или постижението. За мен успех е когато преодолявам себе си. Когато търся начини да променя или да усъвършенствам себе си.
– Кое е най-ценното, на което Ви научи фотографията?
– Фотографията ме накара да се вглеждам във всички и във всичко, което ме заобикаля. Да търся по-детайлно и да намирам красивото. Възможността да обръщам внимание на тези неща е уникална възможност да опознавам и живота от различни гледни точки. Благодаря на фотографията за това!
– Кой е най-добрият Ви съвет за фотография?
– Не слушайте съвети. Развивайте собствената си творческа интуиция по свой начин. Не се съобразявайте с мнения, а снимайте това, което вас ви впечатлява, харесва и спира дъха ви. Гледайте, виждайте, търсете, учете и оставете вашето вътрешно усещане за живота да ръководи техниката, а не обратното. Всичко се случва с много практика. Така че снимайте, снимайте и пак снимайте.
Зареждане ...
