Регионалното депо за отпадъци в град Севлиево е открито през 2006 година. В него се осигурява обезвреждането на битовите, производствените и опасните отпадъци на общините Севлиево, Дряново и Сухиндол. Предвиденият по проект период на експлоатация на клетките за битови отпадъци е 25 години, а за опасни отпадъци – 18. Депото разполага с три броя клетки за битови, строителни и производствени отпадъци като две от тях са изградени и в момента се експлоатира само Клетка №1. Третата клетка ще се изгради при нужда след изчерпване на капацитета на първите две. За депониране на опасни отпадъци са изградени 44 клетки, всяка с обем 562 м3. Те представляват стоманобетонни съоръжения с размери 12*9*5 метра, разположени стъпалообразно в 6 реда. В източната част се намира и старо депо, изцяло закрито и рекултивирано, и ЛПСОВ за третиране на отпадъчните води от инсталацията преди заустването им в градската канализация. От 2019 г. управител на депото е Свилен Радков. Той живее в Плевен и всеки ден пътува до Севлиево. Завършил е Стопанска академия “Димитър А. Ценов” в град Свищов, специалност „Екомениджмънт“, която упражнява като управител на Депото за отпадъци в Севлиево.
– Г-н Радков, кажете как работи депото, как се справяте в тези трудни времена на пандемия и кризи?
– Доста добре, дружеството е на печалба, което е един от основните показатели за успешна дейност. Минаха и няколко проверки от различни институции. Нямаме предписания, нямаме актове от контролните органи. Всичко е изрядно. С оглед на тежката ситуация през последните две години, смея да твърдя, че се справяме доста добре.
– Какво означава едно депо за отпадъци да се справя добре? Какво се крие зад показателите?
– Крие се добра организация и добра експлоатационна работа на самото сметище, като за това се изисква професионална компетентност относно депониране на отпадъка. Депото има експлоатационен живот, който ще удължим сигурност – това е още един показател за работата ни, но трябва да кажа, че и преди моето управление, е поддържано перфектно. След 15-20 години работа на депото, едва сега предстои да влизаме в клетка 2 от общо 3, което показва, че общият експлоатационен период ще бъде до към 2045 година поне, т.е. животът на депото е доста удължен и се удължава чрез правилната му експлоатация. Това е най-важното.
Фирмата, направила проекта на депото, се върна 20 години по-късно, за да направи план-експлоатация на клетка номер две и да видят реално, какво сме свършили за 20 години. Останаха много приятно изненадани от начина, по който се работи. Препоръката им беше да продължаваме да работим по същия начин и за другите две клетки. Не трябва да се губи ритъма, нито да променяме нещо в начина на експлоатация.
– Какви фирми използват услугите на депото?
– Всички производствени фирми са задължени да имат договор с някое депо, в случая е най-добре да е в региона. Това е смисълът на създадените по тази програма депа. Право на достъп до депото имат и гражданите, които могат безплатно да изхвърлят строителни отпадъци.
– Научихме ли се на разделно събиране на отпадъци?
– Не. Българинът не е научен да разделя, какъвто и да е отпадък и му е най-лесно всичко да хвърля на едно място. Още от миналата година включихме биоотпадък към битовия, за треви, храсти, отпадъци от храна, всичко биоразградимо. Има поставени контейнери във всички точки на града и във всички прилежащи села. Контейнерите са кафяви, обозначени са, надписани са, мина и кампания, която обясни на хората какво и как трябва да се прави, но все още са малко тези, които изхвърлят боклука разделно. Повечето не спазват правилата. Има контейнери и за текстилни отпадъци, не ги управляваме ние, имаме и за хранителни, битови и растителни отпадъци. Не съществува вид отпадък, който да няма, къде да се изхвърли разделно. Вярвам, че е въпрос на време и още усилия да се превъзпитат старите навици.
– Смятате ли, че има достатъчно информация за разделното събиране на отпадъците, за ползата от него?
– Има. Освен информационната кампания, която Общината проведе в продължение на няколко месеца точно за събиране на биоотпадъци, непрекъснато приканваме гражданите да не ги изхвърлят където не трябва и ежедневно обясняваме.
– Как ще коментирате нерегламентираните сметища, не само в Севлиево, а и в цялата страна?
– Грозна гледка. Пак опираме до култура и навици, до неспазване на правилата. Всичко е организирано от наша страна, просто се иска малко усилие и от страна на гражданите. В някакъв момент ще дойдат и солените глоби.
– Превенция или санкция е начина да се научим да спазваме правилата?
– Превенция има от доста години, разяснителни кампании също. Дават се за пример Германия, Австрия, Италия…. Но в Германия, ако не си изнесеш боклука в точно определен ден, по точно определен начин – сортиран, получаваш глоба 500 евро. А тук засега няма глоби и хората си мислят, че може да продължат да замърсяват както досега. Смея да твърдя, че фирмите са доста по-дисциплинирани от гражданите при сортиране на отпадъците. Там има органи, които пряко ги контролират. За да стигнем до съзнателното спазване на правилата за чистота, може би трябва да започнем с това възпитание още от детска възраст. Ние бихме предоставили възможност за изнесени учебни часове на терен, където да се запознаят с целия процес.
– А севлиевските училища водят ли децата в депото?
– Не се е случвало, но ние сме отворени за всички техни инициативи. Надявам се след пандемията и възобновяване на присъствените учебни часове, да им остане време и за нас. Децата имат и по-друго светоусещане, и са някак свързани изначално с природата, с опазването на околната среда. Вярвам, че училищата ще откликнат на нашата покана.
Зареждане ...
