РУМЕН МАРТИНОВ, Клуб „млад журналист“
Утре – 31 март, професионална гимназия „Марин Попов“ ще отбележи своя празник. На този ден се навършват 135 години от рождението на нейния патрон Марин Попов – борец за модерно, механизирано земеделие и разцвет на българското село.
Седмицата преди официалното тържеството беше изпълнена с много и разнообразни надпревари и инициативи. Учениците премериха сили в различни спортни турнири и демонстрираха майсторското управление на МПС. Всеки ден в периода 14-18 март имаше спортна надпревара, а последния ден от седмицата бе посветен на засаждане на дръвчета в двора на училището. С най-малките възпитаници на гимназията бяха проведени тематични уроци, посветени на живота и делото на Марин Попов.
Мероприятията продължиха с общинска лекоатлетическа щафетата, която се проведе на 29 март в парк „Казармите“ и с поклонение пред паметника на Марин Попов на 30 март. Финалът на празничната седмица ще се състои в четвъртък – 31 март, в обновения салон на НЧ „Развитие – 1870“, с тържеството „Минало, настояще, бъдеще“.

Навършват се 134 години от рождението на Марин Попов (1888-1925)

МАРИЯНА ЦОНЕВА, Клуб „Млад журналист“
Вероятно все още има хора в нашия град, които не знаят кой е Марин Попов. Ние сме горди, че нашето училище носи името на един от най-достойните граждани на Севлиево, пълен с идеи и любов към земята, пример за родолюбие, мъжество, решителност и жертвоготовност.

Патронът на нашето училище е роден е на 31 март 1888 г. в с. Душево в семейството на свещеник. Баща му е поп Никола Христов, а майка му – Тиша. Марин Попов има един по-голям брат – Христо, и двама по-малки – Иван и Дамян. Докато е съвсем малък, семейството му се преселва в село Сенник (тогава Чадърлии). До четвърто отделение учи на село, прогимназия завършва в Севлиево, а после се обучава в Овощаро-лозарското училище в Кюстендил. След него завършва и Средното земеделско училище в Садово, Пловдивско, чийто възпитаник е бил и самият Александър Стамболийски. След като се връща в родния край, започва усилена дейност за преобразяване на селското стопанство. Воден от желание да приложи знанията си в практиката, в една от нивите на баща си в родното си село създава опитно поле и прави опити да присажда. Разпространява нови сортове фиданки, доставя нови лозови пръчки от десертни лози. Занимава се с бубарство, засажда първите черничеви дръвчета, създава първите сушилни за сливи в Млечево, Столът и Стоките. През зимата организира вечерни курсове към читалището и учи съселяните си как да обработват по-добре земята, как да я наторяват правилно, убеждава ги да сеят нови сортове пшеница. Уговаря набавянето на вършачки за селата Сенник, Яворец и Градище. По това време вършачките са новост, скъпи са и трудно се доставят. Марин Попов е от пионерите за механизиране на земеделието, за въвеждане на железния плуг и вършачката. Системно попълва познанията си по земеделие с четене на книги, учебници, вестници, списания и каталози в областта на овощарството, градинарството, пчеларството, лозарството и винарството.

Задомява се през 1909 г., жена му Иванка е също дъщеря на свещеник. Тя му ражда четири деца – три дъщери и един син. Винаги е до него – и в радостни, и в тъжни дни, подкрепя го и му помага. След края на Балканската война, в която участва, Марин Попов се преселва със семейството си в Севлиево – построява къща в южните покрайнини на града. Разширява и задълбочава заниманията си в земеделието и експериментира с тях. Произвежда посадъчен материал и снабдява селяните от околни села. Започва и развитие на кошничарството, което дава препитание на много хора от Севлиево. През зимата на 1920 г. закупува селскостопански машини и инструменти, доставя сол и газ от Габрово, а през пролетта на същата година доставя 50 пръскачки, както и машини за фабрика „Балкан“ в Севлиево. Той е един от основателите на Популярната банка в града, в която членуват и участват с дялов капитал занаятчийски кооперации, лозаро-винарската кооперация „Памид“, водният синдикат „Росица“ и градската община. Със заеми от банката общината за кратко време създава говежди (сър) пазар, който става широко известен и се посещава от хора от цялата страна. Популярната банка построява дом с киносалон за читалище „Развитие“ и подпомага електрификацията на Севлиево.
По това време Марин Попов се утвърждава като активен общественик и деец на БЗНС. През месец май 1920 г. Съюзът образува самостоятелно правителство и поема тежката задача да възстанови разрушеното от войната родно стопанство. Марин Попов вижда възможност да осъществи многогодишните си мечти – механизация при обработка на земята, закупуване на нови плугове, сеялки и вършачки. Като окръжен съветник, а по-късно и като народен представител съдейства за построяване на училището в с. Сенник, на моста на р. Росица за с. Крушево, на шосето за с. Кормянско и моста до с. Горна Росица. Много скоро след Деветоюнския преврат от 1923 г. и жестокото убийство на земеделския водач Ал. Стамболийски в България настъпват дни на масов терор и убийства. Превратаджиите не прощават и на Марин Попов, който се счита за един от водачите на БЗНС в Севлиевския край. Заговорът за убийството е перфектен. На 25. юли 1925 г. наемен убиец намира Марин Попов в царевичните ниви, там, където днес се намира Професионална гимназия по механоелектротехника „Ген. Иван Бъчваров“. Въпреки че е депутат, той работи на полето с вършачката. Наемният убиец се приближава, разпознава го и изстрелва целия пълнител на пистолета си в него. Смъртта настъпва бавно, силната воля и здравото тяло го крепят едно денонощие, но на 27. юли 1925 г. голямото му сърце спира завинаги. Марин Попов умира на земята, за която се е борил цял живот. Във всички села камбаните бият с часове за всенароден траур. Един човек умира, но мечтите му живеят! Гробът му се намира на старите гробища в гр. Севлиево, а паметник в негова чест е издигнат на ул. „Марин Попов“ до завод „Росица“.
На 31.03.2022 г. се навършват 134 години от рождението му. Всички ние, ученици, учители, служители в ПГ „Марин Попов“, както и наши приятели от школите по изкуства в града, ще отбележим тържествено патронния празник в Читалище „Развитие-1870“.