МИЛКА ДЕШЕВА
Нейното име е вписано в „История на с. Крушево“ като участничка в младежка бригада през 1949 г. за прокарване път в селото.
Нейната зеленчукова градина няма нито едно буренче.
Нейната къщичка е чиста, спретната и подредена.
Нейното всекидневно присъствие за сутрешното кафе и на раздумка в пенсионерския клуб е желано, защото тя е тиха, неконфликтна, толерантна, разговорлива, а деликатните й съвети за спокоен живот са добре приети.
Тя е Деша Ненчева Йорданова, която на 18 юни навърши 90 години. В семеен кръг на същия ден, а на 20 юни – в пенсионерския клуб, юбилярката получи заслужени поздравления.
Дълголетието! Божи дар ли е, късмет ли е, премерен начин на живот ли е, или от трите по малко. През годините пророци, мъдреци, учени, лекари не са преставали да търсят ключа за дълголетието. За японския лекар Шигеаки Кинохара, доживял до 106 г., този ключ е добрата храна и любимата работа. Хранил се е изключително със зеленчукова храна, ориз, мляко, риба и нетлъсто месо един път седмично. Плодовете, даващи сила, смятал за очите на земята, както звездите са очите на небето. И ако работата се редува с веселие и забавления, човек става по-енергичен. Днес в Япония живеят над 30 000 души на възраст над 100 години. Най-възрастната японка днес, Кане Танака, на 118 години, разказва как всеки човек може да направлява сам собствения си живот. През целия си живот тя е спазвала правила, познати на всички. Ставала в 6 часа сутринта и излизала навън да подиша чист въздух. Не се хранила обилно, а спирала преди да бъде съвсем сита. Наблягала на ферментирали корени, зеленчуци, риба, които осигуряват висок прием на омега 3 мазнини, липсата на които най-често води до сърдечни заболявания, най-големият бич за хората от западния свят. Умело съчетавала умствена дейност за развиване на паметта – четене на книги, решаване на ребуси и кръстословици, и физическа дейност – спортуване, ходене пеш, занимаване с градинарство. Тайната на дълголетие Кане виждала и в семейството, на чието внимание се радвала, обичала да говори с приятелки за децата и внуците и с каквото може, още да им помага, както да помага на чуждите хора. А Кръстю Илянов, роден през 1785 г., е най-възрастният българин, стигнал до 125 години.
Нашите баби и дядовци често достигали до дълбоки старини без да познават тези правила, нито думи като холестерол, омега 3 мазнини, екологична храна, но несъзнателно се хранели здравословно, и се ръководели от своите неписани закони. Закон е било по Коледа да се гътне прасенце, по Петровден да се заколи младо петленце, а по Герьовден – младо агънце, пълнено с ориз, лук, дреболии, подправки, в пещ да се опече, покрито с листа от лопуш, за да не изгори, а само да придобие златиста коричка, както казват кулинарните шефове. И само за месец в типичното за онова време българско семейство прасенцето свършвало и се почвало редуване на боб, зеле, картофи, домати „като гранати“, чушки „като пушки“, а есента – пипереница от делвата, крушеница, приготвена от диви круши. Сезонните плодове са били винаги на трапезата, ароматът на някогашните пъпчиви дребни зарзалки трудно се забравя, а гроздето, попските круши и ошава от сушени плодове, са задоволявали през зимата хората от липсата на достатъчно витамини. По естествен път щадели нервната си система като избягвали кавгите, залагали на лечебната сила на здравия сън, който е трябвало да бъде заслужен със здрава работа и да започва в първите часове на нощта. За да имат сили да започнат новия ден още с изгрева на слънцето.
Заразата, наречена емигрантство в чужбина с цел печалбарство, не е ново явление за България. Още в началото на миналия век много българи, в т.ч. и крушевци, ходели по Европата, като предпочитана дестинация била Чехословакия, където се занимавали с градинарство. Привличал ги новият свят, далечната Америка, където всичко е било „бляскаво“, „лъскаво“, „достъпно“. И…пари като шума. Но действителността била друга. Ненчо Братованов също решава да опита късмета си, оставя младата си съпруга Елена с две невръстни дечица, момиченца, и заминава за Америка. Връща се с почти празни ръце и с надеждата, че може да опита и за мъжка рожба, но след Велика и Пена пак момиченце се пръква. Е, ще си я отчуват Дешка, какво като е момиче. Тя е една от първите ученици в новопостроеното през 1931 г. красиво двуетажно училище. Още от млада е отворена към социалния живот в селото. 17-годишна се записва в сформираната бригада от 42 момчета и момичета, които почти два месеца работят за направя на пътя от двора на Беньо Станчев до изградения Първи стопански двор в м. Пладнището. Младежите спят в училището, а се хранят в стопанския двор. Направата на пътя е много трудна, работи се и в дъждовни дни, в кал, камъни се карат и се прави калдъръм.
19-годишна Дешка сбъдва мечтата на родителите си за мъжка рожба, като им довежда своя избраник за живота, Иван от с. Бара, „зет като мед“, както се казва. Малко време живеят на село и както много свои връстници през 50-те години на миналия век го напускат и заживяват в града. Дешка вече работи в завод „Стоян Бъчваров“, днес фирма „Идеал Стандарт – Видима“. Купуват си къща, а после се включват в новопостроената на нейно място жилищна кооперация с апартамент за себе си. Осигуряват с апартаменти и двете си деца – Недка и Любен. През почивните дни си идват на село, за да помагат на родителите си в кърската работа. След пенсионирането си се завръщат отново на село и макар и вече без половинката си, Дешка до последно обгрижва родителите си, когато са вече възрастни и болни. Вписва се идеално в социалния живот на селото, като посещава всички организирани мероприятия. Обичана е от своите съседи в махалата, уважавана е от хората в селото. Заслужен беше празникът, организиран в нейна чест, признание за това, което е днес кака Дешка – жизнена, скромна, тиха, не е кавгаджийка, обича да помага. Пенсионерският клуб, чист, уютен, пъстър от многото цветя, за което заслуга има отговорничката Мима Домбай, беше още по-приветлив, украсен с балони. Тиха музика, поздрав с песен на Веселин Маринов и празникът почна. Признателната дъщеря Недка беше отрупала масите с какви ли не сладки, топла пърленка, вкусни домашно печени кифлички, безалкохолни, ракийка, парче торта за всеки, кафенце. Г-жа Ирина Савова, секретар на читалището, поздрави юбилярката с торта и саксия с красиви хризантеми. А на „Бяла роза“ на Славка Калчева не устоя дори Абибе, комшийката на кака Дешка, и се хвана на хорото.
Как ли е туптяло сърцето на кака Дешка, когато духаше свещичката на празничната торта. Какви ли мисли са се блъскали в главата й. Но със сигурност са били подчинени на едно единствено нещо – здраве за най-близките й. Внуците Христо, Ивайло, Ивайло и Свилен. Правнуците Натали, Самуил и Карина. И топла благодарност към децата й Недка и Любен, и снахата Маргарита, които се грижат с обич и внимание за нея. На юбилярката беше връчен и поздравителен адрес от името на Читалището и Пенсионерския клуб.
Дълги честити дни до дълбоки старини!
Зареждане ...
