Димитър Димитров – Исторически музей
На 14 юли 2022 год. се навършват 60 години от кончината на големия севлиевски изпълнител Борис Машалов. Той е роден на 30 януари 1914 г. в гр. Севлиево. За неговия пра-пра дядо Димитър се знае, че бил невероятен певец. Той имал прекрасен глас, както и хубави коне, които предизвиквали едновременно и завист и възхита сред местните турци. Те често се обръщали към него с думите „Машала, машала бай Димитре“ и най-вероятно от там произлиза прозвището му Машалов, превърнало се във фамилно име на рода. Родителите на Борис Машалов също били добри певци и знаели много народни песни.Едва десетгодишен малкият Борис запява заучените от баща си песни и събира много слушатели в родното Севлиево. Семейството е бедно и в търсене на препитание през 1929 г. се установява в София. Борис става бояджия и приятелите му разказват, че по цял ден пеел, докато работел на стълбата. Така съдбата го среща с оперния певец Събчо Събев, който му помага да превърне народното пеене в своя професия и съдба.
Малко известен факт е, че Борис Мащалов заедно с брат си Серафим участва в свободни борби за аматьори и така става един от пионерите на кеча в България.Той обикновено печели голям брой от срещите си. Най –голямото му постижение е спечелването на републиканска титла по борба за аматьори. Борис участва и Балканския шампионат по борба, провел се в Истанбул.
През 1937 г. прави първия си грамофонен запис с народни песни от севлиевския край, през същата година е забелязан от директора на радио София Сирак Скитник и започва да пее в същото радио. Севлиевският певец все повече се налага като блестящ изпълнител на народни песни и получава покана за съвместна дейност от грамофонната фирма “Симонавия”. Борис Машалов бързо се утвърждава като забележителен и характерен изпълнител на българска народна песен с богат и разнообразен репертоар. По време на пътуванията си, лични или служебни, той винаги търси народни песни, записва ги, полага старание веднага да ги заучи. В личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от почитатели на любимия певец.
През 1947 г. е приет на щатна работа в Българското радио, същевременно пее с концертни групи из цяла България. С Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия посещава много страни по света, става един от най-известните изпълнители на български народни песни. Сред най–известните му песни са: „Заблеяло ми агънце“, „Мятало Ленче ябълка“, „Зън, зън, Ганке ле“, „Недо ле, Недке хубава“, „Вино пият петдесет юнака“, „Мама Елка буди“, „Китка ти падна, Дено“, „Радка платно тъче“, „Провикна сай Никола“, „Стоян хайдутин“ и много други.
В края на живота си пътува с народната група “Наша песен”, като има в репертоара си вече над 500 песни. Машалов изнася концерти заедно с Гюрга Пинджурова, Славка Секутова, Радка Кушлева, Борис Карлов и много други. За цялостното му творчество той е носител на званието „Майстор на естрадното изкуство“, орден „Кирил и Методий“ ІІ–а степен, а посмъртно е награден с орден „Кирил и Методий“ І-а степен.Присъдено му е и званието „Почетен гражданин на Севлиево“. Близо 60 негови песни са включени в „Златния фонд“ на БНР. Видният севлиевец почива на 14 юли 1962 г.
Борис Машалов си отива само на 48 години, но и днес няма българин, който да не знае името на народния певец, изпял един от най-забележителните фолклорни бисери „Заблеяло ми агънце”.
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СЕВЛИЕВО Ви кани на „Спомен за Борис Машалов“.
По повод 60 години от кочината на Борис Машалов в Хаджистояновото училище ще бъде открит музеен кът.
Зареждане ...
