МИНКА МИНЧЕВА
Докато в България старите занаяти са на изчезване, защото няма кой да ги продължи, в Германия се възстановяват, развиват и стават печеливш бизнес. Това разказа за в.“Росица“ Димитър Ножаров, служител по сигурност на информацията и ОМП в Община Севлиево, след участие в проект „Активно изучаване на историята, чрез възстановяване на стари занаяти“ на сдружение „Деветашко плато“.
Настанени били в едно германско село, намиращо се между Лайпциг и Берлин, с около 1000 жители.
„В продължение на 7 дни всеки ден имахме посещения на подобни села – по-големи и по-малки, където по някакъв начин са успели да възродят стари, местни занаяти от най-различно естество. Като се започне от мелничарство, обущарство, производство на сапун, дърводелство, ковашки и други старинни, изчезващи занаяти и професии от този край. Хората от тези села са успели на местно ниво да възстановят базата, да направят занаята действащ, за да могат малки и големи да ходят там, да гледат как майстора произвежда нещо, по старите начини, а не с днешните машини и технологии. Да гледат как с чука се кове желязото, как между големите каменни колела се слага житото и се произвежда брашното“, разказа Ножаров и веднага направи съпоставка с етнографските музеи и сбирки у нас, които също имат за цел да покажат бита на българите през вековете, но повече като атракция. А в Германия не само, че са възстановили старите занаяти, но и ги продължават на същото място, със същите оръдия на труда от млади хора, които са ги превърнаи в тяхна професия и печеливш бизнес.
„Много мислих коя от дейностите у нас могат да се направят като в Германия. Според мен това може да се случи в читалищата. Читалищната дейност у нас е развита. Във всяко населено място има читалище, за което държавата и Общината дават пари да се развива някаква дейност – певчески и танцови състави, курсове за чужди езици и др. А в Германия държавата или Общината дават средства, но само за стартиране на дейността. От там нататък обществото около нея сама търси финансиране за нейната дейност и развитие.
Един от начините са фестовете по различни поводи – хората се забавляват, пеят танцуват, хапват вурстчета пият бира, но приходите от продажбата им се влагат в развитието на определена инициатива. При нас също се правят такива мероприятия, но те се финансират от държавата или Общината. Не се търси механизъм за събиране на собствени средства“, сподели впечатленията си от проекта „Активно изучаване на историята, чрез възстановяване на стари занаяти в Германия“ Димитър Ножаров.
Той направи и сравнение между онази Източна Германия, която посетил като ученик през 1986 година и тази, която посещава сега, в по-зряла възраст.
„И тогава имаше някаква разлика между България и Германия, но сега тя е убийствена. И те, като нас, са преминали през един строй и са започнали да градят нов, но вече са много напред и няма разлика между Саксония – бившата Източна Германия и Западна Германия. В това малко село, в което бяхме 7-8 дена, няма нито една причина за забележка – улиците и тротоарите чисти, крайпътните участъци окосени, не може да видиш изхвърлен боклук, както тук. И това е в едно село, а какво остава за по-големите градове.
Според мен една от причините е, че у нас всяко начало е разрушение на направеното преди. След 1944 година е било разрушено всичко, което е било изградено и сътворено след Освобождението на България във всички области на икономическия и културен живот. След 1989 година пак разрушихме всичко и започнахме наново. Няма приемственост, надграждане, както на материалните, така и на духовните ценности, затова след 32 години преход не отчитаме голям напредък в развитието на страната“, сподели впечатленията си от посещението си в Германия Димитър Ножаров.
Зареждане ...
