Граднишкият Кольо Фичето – Бочо Вълков

ТОТЬО МИНКОВ СТАНЧЕВ, с.Градница
Годината е 1886. Градничани решават да построят каменен мост на р.Видима като крайно необходим – осъзната необходимост от всички селяни. Избран е строителен комитет начело с кмета Цонко Боевски. За главен майстор е определен Йонко Камбуров, а за калфа – Бочо Вълков. Кметът, Общинският съвет и Комитетът обходили бреговете на река Видима от Хиревския гичит /удобен проход/ до Смесите и избрали най-подходящото място и започнали строителната епопея. Мобилизирано било мало и голямо. Включили се и учениците с учителите. Куриоз – един от учителите напускал за известно време училището и работил като строител. Всеки стопанин имал определено задължение. Едни отбивали водата, други копаели основите, трети превозвали материалите – каменни блокове, дървен материал и други. Заехтели отново каменните кариери със звъна на бормашините и трясъка на бомбите. За основите и устоите били нужни каменни блокове над половин кубик. Те се извозвали трудно до потенцата /широка масивна дъска – б.а./, със синджири и с помощта на воловете я изправяли. Гората ехтяла от брадви и триони, защото много дървен материал бил необходим за огромното скеле. Построена била и пещ – вареница за изпичане на варовика от местността Полково бърдо за изпичане на вар за хоросана.
Вареницата съществуваше и произвеждаше негасена вар до 1950 година. През турско е бил построен дървен мост, намиращ се на 200 м. на север от каменния мост, но само за пешеходци. Пътят за селото през Хиревскиат гичит и през Голямото под село бил черен и кален – при валежи и пълноводия на реката – непроходим. След кратко време майсторът Йонко Камбуров се отказва и като главен майстор продължил Бочо Вълков – дядо Бочо, който ръководи изцяло тригодишното строителство до окончателното завършване на моста. Това дело било подпомогнато от севлиевци и Петко Джамбазов, който имал имоти в с.Дебнево. Всички си отдъхват. Мостът е построен и радостта е безкрайна. Местният свещеник го освещава и прави обществен курбан. Присъства цялото население на Градница. След това било прокарано шосето Севлиево -Троян. Достъпът до полето бил осигурен без зависимости от природните условия.
Този самобитен майстор – Дядо Бочо издялал саморъчно лъва на моста, поставен на средата на Северния каменен парапет и каменните свещници в местната църква. Построил е моста в местността “Чакала”, свързващ Севлиево – Габрово, църквата в с.Столът и много други. В знак на благодарност селото му подаряват цялата лъка /ниско място край река/ на Север от моста и до днешни дни тя носи неговото име с кладенчето в нея. Неговите потомци превръщат лъката в прекрасна зеленчукова градина.
Нашето село Градница е опасано от двете реки Боазка – от Юг, Запад и Север и Видима – от Север и Изток. Над тях са построени 6 съвременни железобетонни мостове. Над Дядо Бочовия каменен мост е построен широк, многолентов мост с железни парапети. Потомци на Дядо Бочо са наскоро починалия професор Марин Петров Бочев и живата Боряна Маринова Бочева.
Обществеността на с.Градница и Боряна Маринова Бочева държат едно възпоменателно юбилейно честване, защото личности като Бочо Вълков – Дядо Бочо трябва да се помнят от поколенията и да не се забравят.

Кой е Тотю Станчев?
Роден е на 28 септември 1932 г. в с. Градница, Габровско. Основно образование завършва в родното си село, а средно – в Севлиевската мъжка гимназия.
Поради липса на средства не може да следва, затова със свой съученик и още две съученички отиват като нередовни учители в Провадийско. В Градница учителства две години, като оставя оставя добри спомени за учениците си, които и сега поддържат връзка с него. След това завършва Учителския институт в Шумен. През 1954 г. е назначен за учител в основното училище в село Валевци, а на следващата година – за директор. С много усилия и упоритост построява нова училищна сграда. Обзавежда я образцово. По настояване на Граднишкото ръководство е изтеглен за директор на Основното училище. За кратко време успява да осъществи генерален ремонт на сградата – пристройки за кухня и столова, котелно, нови тоалетни, асфалтиран двор и др. Училището е обзаведено образцово. През този период не е отпаднал и останал неограмотен нито един ученик. С негова активна помощ като Средищен директор се построяват сградите на детските градини в селата Градница, Душево и Дамяново, сградата и работилницата на СПТУ по транспорт в Градница. На 80-годишния си юбилей е награден с орден „Кирил и Методий“ II степен. 15 години е председател на читалището. С негово активно участие се осъществяват разкопките на крепостта „Пречиста“, Тракийските могили и др., написването на историята на с.Градница.
В последните си пенсионерски години наред с работата на лозята и градината написа книгата „Изстрадани спомени за мен и другите“. Пише статии, фейлетони, афоризми, които се публикуват в пенсионерските издания „Минаха години“, „Златна възраст“, „Трета възраст“. Не спира. Активен общественик.