Изключително емоционална и докосваща сърцата бе вечерта на 13 октомври, когато във фоайето на Община Севлиево се проведе среща със семейството, близките и приятелите на отишлия си без време, едва на 49 години, богослов, преводач и творец Петко Хинов. Вечерта бе посветена на неговия 50-годишен юбилей, който той не можа да отпразнува, както и представяне на автобиографичната му книга „Моята България, моят Китай“, която е преведена и издадена на български език с подкрепата на издателство „Изток-Запад“.
Събитието бе открито от кмета на Севлиево д-р Иван Иванов:
„За мен е чест да открия тази вечер по повод 50-ата годишнина на Петко. С огромно вълнение говоря за него, защото той беше изключителна личност, един от най-добрите преводачи и богослови. Един от най-известните български преводачи – превеждал от много езици, което е истинско богатство за нас – от китайски, английски, руски, румънски, сръбски и църковнославянски език, а също тъй преводи от български език на английски, руски и китайски. Петко Хинов беше един от най-светлите и ерудирани хора, които съм срещал. Пословично скромен и работлив“, каза в словото си д-р Иванов и допълни, че благодарение на него Севлиево се побратимява с китайския град Нанхай. „Петко много рано напусна този свят, но след него остана творчеството му. Повече от 20 са неиздадените му произведения и се надявам с общи усилия те да видят бял свят“, каза още д-р Иванов.
Прекрасни думи за Петко с присъстващите споделиха Аксиния Колева и проф. Лиу Сю Мин – директори на Институт Конфуций – София. „Вече има фондация на името на Петко Хинов, чрез която ние ще продължим делото му. Нашият институт ще подкрепи всяка една дейност на фондацията“, обеща г-жа Колева и разказа свой скъп спомен с Петко от времето, когато преподаваше китайски език в СУ „Васил Левски“.
„Посланик на междукултурния обмен между България и Китай беше Петко Хинов. На това той посвети целия си живот. Благодаря за огромния му принос за превода на много знакови за китайската литература творби. Самият той остави изключително писмено наследство. Загубата му е невъзвратима, но ние винаги ще подкрепяме семейството му, съпругата му и четирите му дечица“, развълнувано сподели и проф. Лиу Сю Мин.
Прочувствени думи за Петко сподели и издателят му Любен Козарев, с когото работят 10 години: „Петко Хинов беше изключителен човек и изкусен преводач. Той се нае да преведе „Сън в алени покои“, енциклопедия в огромен обем, която няма аналог в България. В същото време Петко беше поборник на това българският език да не се замърсява. Владееше езика до съвършенство, затова през 2014 година получи специалната годишна награда на Съюза на преводачите в България за изключително високи постижения в областта на превода, за превод от старокитайски на книгите „Тридесет и шестте стратегеми“ и „Нощни разговори край огнището“. Докато работеше за нас той преведе 20 книги. Привилегия е човек да познава и работи с Петко Хинов“.
През сълзи писателят Димитър Томов разкри пред присъстващите, че си е обещал никога да не говори в минало време за Петко. „За мен Петко Хинов е прероден книжовник от времето на Златния век. Изключително духовен човек. Вярвам, че така са изглеждали българските книжовници преди 1000 години, а той е пряк техен наследник. Казвах му, че е прероденият Климент Охридски, а той се смееше. Беше много скромен. Петко е живата връзка и между хилядолетната китайска култура и нашето съвремие. Хора като него ни дават надежда, че нашият народ няма да бъде заличен. Това книжовно колосално дело, което Петко Хинов ни завеща, още 50 години няма да бъдат достатъчни, за да бъде прочетено и осмислено. Защото той е емблема на световната книжовна съкровищница“.
Ярък спомен за своя батко разказа и сестрата на Петко – Елена, която се върна в детските им години, като с това приключи първата част на вечерта.
Втората част бе посветена на автобиографичната книга на Петко Хинов „Моята България, моят Китай“, която вече е преведена от английски на български език. Издателят Любен Козарев разказа за трудностите, които са срещнали с превода. „Книгата е написана на много високо ниво на английския език, изключително богат и труден за осмисляне английски, а текстът – виртуозен, дълбокосмислен и духовен. Затова и трима от водещите ни преводачи отказаха да преведат книгата. Но да превеждаш Петко Хинов не е проста работа“.
Все пак с това се наема младата преводачка Ивелина Димитрова, на която Петко е оказвал ценна подкрепа по време на следването й и престоя й в Китай. „Едно от най-трудните неща е да се изразяваш като него – поетично и красиво. За мен преводът беше труден и от емоционална гледна точка, на моменти трудно сдържах сълзите си, защото той ни даде толкова топлина и светлина. За мен Петко е вечен“.
Наред с казаните прекрасни думи за личността, живота и делото на Петко, във фоайето на Общината бе подредена изложба с негови снимки. А от тонколоните звучеше гласът му, в изпълнения на любимите му песни. Всичко това остави дълбока диря в сърцата и ярък спомен за човека, сина, съпруга, бащата, твореца и приятеля Петко Хинов, който макар да липсва физически, присъства духовно в ежедневието на всички, които го познаваха.
Зареждане ...
