Семинар по “Защита на свободата на медиите – ролята на Европейския съюз” се проведе на 19 октомври в Европейския парламент в Страсбург. На него присъстваха представители на медиите от цяла Европа, както и от регионалните медии от България, сред които и в. „Росица“.
Силни изказвания в защита на свободата на медиите направиха Пина Пичерно – вицепрезидент на Европейския парламент, Дуня Миятович – комисар на Съвета на Европа по Правата на човека, Кирил Мартинов – главен редактор на „Новая газета Европа“ и съосновател на Свободен Московски университет, Ангелина Кариякина – ръководител на новините в обществената телевизия в Украйна, която участва в семинара, включвайки се дистанционно от бомбоубежище в Киев, Саболч Дулл – главен редактор на Telex, Мария Ефросинина – украински активист и ТВ водеща, Маурицио Молинари – главен редактор на Italian daily la Repubblica също участва дистанционно, както и синът на Дафне Каурана Галиция – Матю, който, също като своята майка работи като разследващ журналист.
С видеообръщение към присъстващите се обърнаха носителите на Нобелова награда журналисти през 2021 г. – Мария Ресса – носител на Нобелова награда за мир, журналист и съосновател на независимия новинарски сайт RAPPELER във Филипините и Дмитри Муратов – носител на Нобелова награда за мир, основател и главен редактор на „Новая газета“ (1995 – 2017), най-старото новинарско издание в Русия.
На семинара на Европейския парламент за свободата на медиите, организиран за наградата „Дафне Каруана Галиция“ за 2022 г., комисарят на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович изнесе тревожни статистически данни. По думите й тринадесет журналисти са били убити тази година в Европа, докато изпълняват професионалния си дълг, най-вече – докато отразяват войната в Украйна. Още шестима са били убити миналата година, включително в страни от ЕС. Това добавя повече от 150 журналисти, убити в Европа през последните 30 години. Това означава средно един убит журналист на всеки два месеца на европейска земя. Картината в световен мащаб е още по-ужасяваща.
„Държавите-членки на Съвета на Европа разполагат с едни от най-силните гаранции за защита на журналистите. Свободата на изразяване и свободата на печата са заложени както в националните, така и в международните закони, а международните организации са приели широк набор от процедури и стандарти за защита на свободата на печата. ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека предоставят най-широк обхват на защита на отделните журналисти и пресата. Но реалността говори друго. Според Миятович: „Докато някои са убити, отразявайки конфликти, много други са били убити, защото са се опитвали да поставят престъпни дейности под обществен контрол. Точно като Дафне Каруана Галиция. Убийствата на журналисти са най-видимата част от айсберга от рискове, пред които са изправени работещите в медиите. Те са изправени пред затвор, правен и финансов тормоз, изправени са пред насилие, основано на пола, онлайн заплахи. Самите медии се борят за оцеляване. Други случаи на физическо насилие остават широко разпространена заплаха. Сякаш това не е достатъчно, задържането, съдебният тормоз, сплашването и натискът върху източници също потискат журналистиката в много европейски страни. Това допълнително се усложнява от факта, че разследванията на убийства и престъпления срещу журналисти често се проточват с години и дават смесени или никакви резултати“. Дуня Миятович бе на мнение, че всички, които са ангажирани с демокрацията и свободната преса, са длъжни да направят всичко по силите си, за да обърнат тази вълна. Институциите имат законова отговорност да защитават свободната преса и те трябва да обединят усилията си, за да държат заплахите към журналистите под светлините на прожекторите и да продължат да оказват натиск върху властите, за да осигурят защита, да сложат край на безнаказаността и да подобрят законодателството за защита на свободата на медиите.
Европейският парламент многократно се е застъпвал за свободата на печата и медийния плурализъм в ЕС и извън него. Ситуацията се влошава драматично, особено в някои части на Европа, конкретно във връзка с войната в Украйна. През ноември 2021 г. Парламентът прие резолюция относно укрепването на свободата на медиите и плурализма в ЕС и призова за нови правила за защита на журналистите от заглушаване. Евродепутатите признават, че новата цифрова среда е изострила проблема с разпространението на дезинформация. В друг доклад, приет през март 2022 г., специалната комисия на Парламента по въпросите на чуждестранната намеса в ЕС призова Съюза да създаде обща стратегия за противодействие на чуждестранната намеса и кампаниите за дезинформация, и призова по-голяма подкрепа за независимите медии, проверителите на факти и изследователите. На 16 септември 2022 г. Европейската комисия представи предложение за Европейски акт за свободата на медиите.
Връчването на наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“ помага да се запази видимостта на проблема със свободата на медиите, както и журналистите да почувстват, че не са сами и че международните организации се грижат за тях. Наградата и паричната премия от 20 000 евро демонстрират силната подкрепа на Европейския парламент за разследващата журналистика и значението на свободната преса. През последните няколко години Парламентът предупреди за опитите както в ЕС, така и извън него да се подкопае медийният плурализъм. Членовете на ЕП осъдиха нападенията срещу журналисти, особено от страна на политици, и призоваха Комисията да представи законодателство срещу злоупотребите със съдебни дела, а на 27 април беше обявено предложение за борба със злонамерените съдебни дела срещу журналисти и активисти.
Зареждане ...
