СИЛВА ВАСИЛЕВА
Асен Разцветников, псевдоним на Асен Петков Коларов, е роден на 2 ноември 1897 г. в село Драганово, Великотърновско. Баща му е учител. Майка му умира, когато момчето е едва на четири години, но бива отгледан с много любов от втората си майка, която му вдъхва любов към народните песни и приказки.
Започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“. Причисляван е представителите на „септемврийската литература“ заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка – „Жертвени клади“ (1924 г.).
За себе си той пише: „Никога не съм заемал държавна служба. Живял съм само от перото си…“ И действително той е сред малцината писатели, които се издържат единствено чрез словото. Автор на текстовете за най-популярните навремето шлагери: „Аз си имам две съседки“, „Недей тъгува за мойта изневяра“, „Сънувах те до мене“, „Дете на моите години“, „Тумбалалайка“… Пред композитори, певци и производители на грамофонни плочи той ги представя като преводи,по пред приятелите си признава, че с една-две песнички си докарва колкото от цяла стихосбирка. Акад. Николай Кауфман проучва и издирва 1500 стари градски песни и доказва авторството на Разцветников на 33 от тях, като е напълно вероятно да са много повече.
Автор е на текст на на химна на София. Превежда „Херман и Доротея“ от Гьоте, „Тартюф“ от Молиер, откъси от „Илиада“, на романи от Емилио Салгари, Стефан Цвайг и др. Но безспорно, най-запомнящ се остава със стиховете си за деца. Дори и днес, 125 години след неговото рождение, няма български дом, в който да не е звучала песничката за безстрашния кос:
Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората
гол и бос.
Тупа крак —
так-так-так,
като същ юнак.
Ходил, ходил,
па се спрял,
три кола мухи изял,
тупнал крак,
тръгнал пак —
бре-бре, че юнак!
Умира на 30 юли 1951 г. в Москва.
Зареждане ...
