Европа се отнася несправедливо към България и Румъния, когато допуска вътрешнополитически проблеми в отделни страни-членки да спират пътя на двете държави за присъединяване към Шенген. Това зави евродепутатът от ЕНП / ГЕРБ Андрей Новаков в ексклузивно интервю за румънския сайт Spotmedia.ro по повод изказвания на представители от различни европейски страни, изразяващи несъгласие с разширяването на Шенгенското пространство и приема на България и Румъния в него.
„Като политик съм наясно, че правителствата в някои страни като Холандия са поставени под натиск от екстремистки партии и евроскептици. Това обаче не е аргумент по същество. Лидерството не е да казваш на хората това, което искат да чуят, а да вземаш трудни и непопулярни решения и да си последователен в това да ги защитаваш“, подчертава Новаков.
„Смятам, че всички държави от ЕС трябва еднакво да споделят отговорността с тези по външните граници. От 2015 г. насам България, Гърция, Малта и Италия поемат основната тежест на бежанската вълна и цялата отговорност по проблема с миграцията. Как това съответства на споделената концепция за солидарност на ЕС?“.
По повод появилите се спекулации за евентуално „разделяне“ на Румъния и България в преговорите за присъединяване към Шенген Новаков коментира, че „това не е спринт или друга форма на състезание. Това е политика и решенията трябва да имат ясни мотиви и аргументи. Ако всички критерии са изпълнени и от двете страни, няма начин да се обясни потенциално разделение“.
Новаков подчертава, че някои официални изявления на различни държави-членки от изминалата седмица, идващи от опозицията в Швеция и от министър в Австрия, могат да се считат за признаци на възникващи съмнения относно разширяването на Шенген като цяло. „От това, което виждам, определени правителства и лидери не могат да постигнат резултати на фона на кризите и евроскептичните настроения. Затова те използват дебата за Шенген за политически ползи. От друга страна, ЕС трябва да отговори на един честен въпрос: Искаме ли Шенген да расте? Ако някои държави в Съвета кажат „не“, те трябва да бъдат открити и да го признаят. Междувременно лидерите на ЕС трябва да бъдат достатъчно смели да премахнат единодушното вземане на решения в Съвета. В противен случай теми като дългосрочния бюджет на ЕС, единното седалище на Европейския парламент и Шенген винаги ще бъдат жертва на вътрешнополитическите цели на правителствата“, допълва Андрей Новаков.
– Г-н Новаков, как се гледа на дебата за разширяването на Шенгенското пространство в България, като се има предвид, че европейските институции единодушно заявиха, че техническите критерии за присъединяване на Румъния и България вече са изпълнени?
– Може би, както и в Румъния, присъединяването към Шенген е доста важна тема, която се обсъжда широко през последните 10 години. Българите, както политиците, така и общността като цяло, добре осъзнават факта, че този дебат е чисто политически. Смятаме, че отношението към България и Румъния е несправедливо.
Факт е, че на няколко пъти Европейската комисия и Европейският парламент изразиха мнение, че и двете страни са технически готови да станат част от Шенгенското пространство. За да влезем в Шенген обаче всичките 27 страни трябва да гласуват „за“.
Като политик съм наясно, че правителствата в някои страни като Холандия са поставени под определен натиск от страна на екстремистки партии и евроскептици. Това обаче не е аргумент по същество. Лидерството не означава да казваш на хората това, което искат да чуят, а да вземаш трудни и непопулярни решения в сложни ситуации, да ги следваш последователно и да ги защитаваш.
– Какви са сценариите на масата? През последните дни се говори за условно приемане в Шенген, чрез използване на механизъм за наблюдение, по модела на Механизма за сътрудничество и проверка (CVM).
– По отношение на процедурата, както вече споменах, единственият начин и двете страни да влязат в Шенген е единодушието в Съвета, тоест подкрепата на всички държави-членки.
Мисля, че най-важната тема тук, освен анализирането на сценариите, е да се изправим пред основния въпрос, а именно този за солидарността като основна европейска ценност.
Европейският съюз може би не беше готов за голямата бежанска вълна преди седем години. Следователно от 2015 г. страните по външните граници, като България, Гърция, Малта и Италия, поемат основната тежест и цялата отговорност по проблема с миграцията. Как това съответства на споделената концепция за солидарност на ЕС?
Смятам, че всички държави от ЕС трябва еднакво да споделят отговорността с тези по външните граници. Финансирането е важно, но не е единственото решение. Просто не е нито честно, нито европейско да оставим страните партньори да се справят сами с общи въпроси и проблеми, които всъщност засягат всички в ЕС.
В тази връзка смятам, че единственият сценарий би бил този, който гарантира солидарност и дава възможност на държавите-членки да споделят отговорността.
– Досега Румъния и България се броят заедно по отношение на този процес. Добре ли беше това и възможно ли е прекъсване на връзката?
– За мен, въпреки че България и Румъния са отделни държави-членки с различни специфики, съвсем нормално е двете страни да се възприемат „заедно” по отношение на степента на готовност и адаптация в Европейския съюз. Двете страни са двойка от предприсъединителния процес към ЕС. Това не е нито добро, нито лошо. Точно така е и аз лично намирам това за полезно, тъй като двете държави имат по-голямо влияние, когато заедно защитават общите си интереси.
Последните седмици бяха доминирани от спекулации. Наясно съм с тази за отделянето и възможността България и Румъния да бъдат „разделени“ по пътя си към Шенген, но не мисля, че това би било добър подход, тъй като това не е спринт или друга форма на състезание. Това е политика и решенията трябва да имат ясни мотиви и аргументи. Ако всички критерии са изпълнени и от двете страни, няма начин да се обясни потенциално разделение. Освен това, както вече беше посочено, Европейската комисия и Европейският парламент изразиха мнение, че и двете страни са готови за приемане в Шенген.
Това обаче изглежда не е така в Съвета. Стигайки до това, мисля, че последните развития по отношение на официалните изявления на различни държави-членки на ЕС, като тези, идващи от опозицията в Швеция и от министър в Австрия, могат да се считат за признаци на възникващи съмнения относно разширяването на Шенген като цяло. Остава отворен въпросът дали последните са свързани с вътрешнополитическите и административни проблеми в двете страни или по-скоро с потенциални съмнения във функционирането на системата като цяло.
От това, което виждам, определени правителства и лидери не могат да постигнат резултати на фона на кризите и евроскептичните настроения. Затова те използват дебата за Шенген за политически ползи. От друга страна, ЕС трябва да отговори на един честен въпрос: Искаме ли Шенген да расте? Ако някои държави-членки в Съвета кажат „не“, те трябва да бъдат открити и да го признаят, вместо да налагат аргументи, които Европейската комисия и Европейският парламент отхвърлиха. Междувременно лидерите на ЕС трябва да бъдат достатъчно смели да премахнат единодушното вземане на решения в Съвета. В противен случай теми като дългосрочния бюджет на ЕС, единното седалище на Европейския парламент и Шенген винаги ще бъдат жертва на вътрешните политически програми на правителствата.
Зареждане ...
