ВЕНКА ПЕТРОВА, председател на НЧ «Зора-1908»
Всяка година членовете на Съюза за хората с увреждания в с. Ловнидол отбелязват датата 3 декември, като признание за устойчивостта на хората, на които животът е наложил граници на възможностите им. От няколко години в техния празник се включихме и ние от НЧ «Зора-1908» с. Ловнидол. Искахме да обогатим и разнообразим техния празник. Канехме деца или възрастни от гр. Севлиево или от другите читалища по селата. Тази хубава традиция прекъснахме за две години поради пандемията. И тази година всички се радваха, когато отмениха ограниченията и хората можеха да поседят отново заедно, да си поговорят, да се повеселят.
Предложихме своята помощ и тази година на председателката на съюза в селото – Кера Иванова, и тя се зарадва много. Но тъй като 3-ти декември беше събота и пенсионерският клуб не работеше, решихме тържеството да проведем на 6-ти декември. Винаги на това събитие каним не само членовете на съюза, а и хора от селото. Така празникът става по-голям и по-весел.
Сега трябваше да мислим и за програма. В края на ноември всички читалищни дейци бяхме на семинар в град Трявна. И от дума на дума, разбрахме, от секретарката на читалището в село Шумата Виолета Илиева, че НЧ «Напредък- 1921» има певческа група. Поканихме ги и те още на другия ден се отзоваха с положителен отговор. Идваше ред на финансите. Съюзът на инвалидите в селото няма финансови средства, освен членския внос. Трябваше да се търси помощ. В това начинание се включи кметският наместник Милена Иванова, и помощта пристигна.
Колкото повече наближаваше тържеството, толкова по-често се чуваше «Ама 6-ти е Никулден, няма ли да има риба?». И така, разбрахме, че ще включваме и Никулден в тържеството. Помогнаха ни Станислав Ганчев, Николай Тотев и Владимир Пенчев, които подариха за тържеството три шарана от язовира «Под селото». Следваше акция по изчистване и приготвяне на рибата. В нея се включиха Стоянка Ганчева, Севдалина Иванова и Генка Маринова.
Е, получи се тържество за чудо и приказ. Дойдоха много хора. Пристигнаха и гостите. Весели, засмени. Настанихме ги и скоро запяха. Чудни гласове, до тях акордеонът водеше темпото. Акордеонистът Станчо Кържин не за първи път идваше в селото, познавахме се и се зарадвахме на новата среща. Пяха, пяха жените, и накрая както пееха, така и поведоха хорото. Настроението се вдигаше с всяка изминала минута. Станаха и нашите жени. И хорото се завихри и запълни пенсионерския клуб. А, да не забравя и баба Пена Велчева. Тя както винаги имаше приготвен стих за рецитиране.
И така, всяко хубаво нещо свършва! Изпратихме си гостите. Останахме много доволни от тях, и им казахме: «Харесахте ни, пак ще ви поканим». А те отвърнаха: «И на нас ни хареса, пак ще дойдем!». И независимо от мъглата, която се стелеше по площада на селото, всичко стана някак по-весело и засмяно.
Зареждане ...
