Православната църква почита на 17 януари паметта на Св. Антоний Велики. Той се родил около 251 година в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет. Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители, повлияло за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания от него начин на живот.
Двадесетгодишният младеж бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос казал да продаде имота си, за да спечели съвършенството, към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията на по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в една пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се с изкушенията на светските видения за наслада. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня.
Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на св. Дух е бисерът, за който е говорил Господ и за да ни я дарува, е пострадал на Кръста. Заедно с ап. Павел и много други свети отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим преди всичко друго (Мат. 6:33), е именно възраждащата благодат на светия Дух, като извор на нашия свят живот.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята”, т.е. за чумата.
Зареждане ...
