МИЛКА ДЕШЕВА
Така се пее в една от най-популярните песни за Бабинден, празникът, който затваря кръга на зимните празници, чието начало е Димитровден и широко отваря портата за пролетните празници, първият от които е Трифон Зарезан. Иска им се на жените празникът да е всеки ден, но дори Великден е 3 дни. Но и един им стига да покажат господството си, да унищожат богатите трапези, да се понапият и… да тръгнат из село както те си знаят. Да лудуват, да беснеят, да правят джумбиши. А ако на хоризонта се появи мъж, тежко му. Правят го на кикимора, заливат го с подигравки, със закачки, че и пари му просят, че и в женски дрехи го обличат, а за капак, може и гащите да му събуят. Всичко това се е случвало преди повече от 100 години, когато като дойдел Ивановден, жените изваждали от раклите си новите премени и се подготвяли за това зрелищно театро. А главните героини са били жени, на които господ е дал дарбата да бъдат покрай трудната жена в най-сакралния за нея момент – добиване на рожба. Едва ли т.нар. баби акушерки са си давали сметка за величието на мисията, която са прегърнали, поемайки в ръцете си най-великото чудо на планетата Земя, Животът.
На този ден всяка невяста, станала майка през годината, отдава почит на жената, която й бабувала, дарявайки я с кърпа, риза, чорапи, задължително калъп сапун. Поливала й да си измие ръцете, а бабата ги обърсвала в сукмана на невястата и като подскачала три пъти, я благославяла за още дечица. После всички сядали на трапезата, подредена на трапазана от снахите на бабата.
Трудната жена някога е била истинска мъченица. До последно тя криела бременността си, до последно работела и къщна и кърска работа. Подвластна на редица поверия все в името на бъдещето си дете, тя винаги била като на тръни. Внимавала да не настъпи опашката на котката, да не прескочи случайно ръжена, а ако се уплаши от нещо да не се пипне някъде, може и с белег да бъде новороденото. И задължително да си похапва от всичко, което й се прияде. А раждането ставало най-често вкъщи, в ашевото. Свещичка гори пред иконата, вратата е здраво залостена, прозорците затворени, да не би случайно мъжко око да надникне отнякъде. Свекървата и майката около родилката, но ако се наложи, са викали баба акушерка. Нерядко бебето се раждало я на къра, я в плевнята. Примитивно, но така е било някога.
Обликът на днешния Бабинден е на светлинни години разстояние от някогашния. От 1951 г., вече 72 години, 21 януари се отбелязва като Ден на родилната помощ. Празнуват акушерки и лекари, акушер-гинеколози, чиято отговорност и всеотдайност за живота на родилката и бебето е винаги на макс. На този ден цветята и поздравленията са за тях. А дали след 50 и повече години медицински термини като „неонатолог“, „инвитро“, „кувьоз“, „секцио“ ще бъдат актуални или ще станат ненужни и остарели, кой знае. Може би това ще го реши бъдещето.
Хубаво е, че в много села на България на този ден се възстановяват редица обичаи от някогашния Бабинден и всички заедно се веселят.
Днес Бабинден е празник на всички жени, които имат щастието на чуят сладката дума „Бабче“. Точно на 21 януари крушевските баби имаха удоволствието да се насладят на вълшебните изпълнения на три дами – Павлинка, Снежана, Миглена. Трио „Звън“ превърнало се в емблема на музикалния свят в Севлиево. Техните концерти са бурно аплодирани по цяло българско и в чужбина. Репертоарът им е като пъстра българска шевица. Няма голяма сцена с пушеци и убийствени светлинни ефекти, на фона на които и най-големите изпълнители бледнеят. Няма никаква сцена. Но с лъчезарните си усмивки, с блясъка в очите, с неподправения си контакт с публиката, с която се сляха естествено, с която пяха и играха, те създадоха една неповторима и празнична атмосфера. Звучаха песни от репертоара на Борис Машалов, любими македонски песни, песен на Лепа Брена, песен за тиквените изкушения… Песни за любов и младост, за „църни очи“.
И започнаха специалните поздрави, първо за най-младата и съвсем „прясна“ баба Себахар Садула и внучката Кармен, само на 11 дни. За Айше Мустафа, която се радва на четири правнучета. За 90-годината Деша Ненчева и нейните три правнучета. Специално бяха поздравени и всички прабаби.
За този весел и задушевен празник се потрудиха както секретарят на читалището г-жа Ирина Савова, организатор на празника, така и отговорничката на пенсионерския клуба Мима Домбай, чиято първа помощничка беше г-жа Блага Кочева.
А Бабинден тази година беше слънчев. Слънчево и празнично беше и в сърцата и в душите на жените, които бяха доволни, че направиха нещо с аромата на българското, наречено съхраняване на традиции.
Зареждане ...
