КРАСИМИРА ДАНАИЛОВА
Десетокласници от ПГ “Марин Попов” и преподавателите М. Димитрова и Кр. Данаилова проведоха изнесен урок по история в село Сенник – родното място на един от най-успешните български спортисти за всички времена Дан Колов. Независимо, че Сенник е в непосредствена близост до град Севлиево, малко ученици бяха посещавали къщата музей или знаеха къде е гробът на бореца. Има много книги написани за живота и за спортните му успехи, но гледайки филма за него в родния му дом, те завладяват емоции, които трудно се описват с думи. Учениците видаха личните му вещи, докоснаха се до някои от тях, и така неминуемо се върнаха в онези времена, които за младите хора са много далечни.
Едва ли има българин, който да не е чувал за момчето от село Сенник, което никога не забравя откъде е тръгнало. Дончо Колев Денев е петото дете в семейството на Яна Живкова и Кольо Денев. Ражда се в севлиевското село Сенник на 26 декември 1892 година. Дончо е само на 4 години, когато баща му умира. Трудностите с изхранването на семейството го принуждават да емигрира в Унгария едва на 12 години.
Интересен факт от детството му е, че той се е познавал и е бил другар с Марин Попов – патрон на нашето училище. За тяхно приятелство знаем от биографичната книга на Димо Тодоров „Марин Попов. Радетел за модерно земеделие и развитието на селата“.
През 1909 година тежкият живот го отвежда още по-далеч – в Америка. Първите години там също са трудни, а бъдещият борец за кратко време сменя няколко местоработи, като например хамалин на доковете. Една случайност го насочва към спорта. Като част от цирково представление, смелчаци от публиката получават възможността да се изправят срещу професионален борец на име Джеф Лоуранс. Дончо излиза на манежа и го побеждава. След няколко години аматьорски схватки, през 1917 , българинът подписва професионален договор и излиза на тепиха като професионалист в над 1500 срещи и печели повечето от тях. Славата и парите растат, а хората дават на българина прозвища като Кинг Конг, Царя на кеча и Балканския лъв. В негова запазена марка се превръща хватката „самолет“ – вдигайки съперниците си за краката, ги завърта над главата си и ги хвърля на ринга. Дан Колов многократно отказва предложения за американско гражданство с една от знаменитите си реплики: „Чувствам се силен, защото съм българин.“
Той е един от най-големите дарители. Раздава цялото си състояние на приятели, съселяни, студенти и държавата. Борецът дарява половин милион лева от личното си състояние на цар Борис III за закупуване на самолет, който да се използва от българските пощи. Заедно с неговия приятел Хари Стоев подпомагат изграждането на военното летище край Горна Оряховица. След смъртта на друга легенда в българската борба – Никола Петров, Дан Колов дарява значителна сума на затрудненото му семейство. Целият хонорар от победата над Чарли Сантен е дарен на българските студенти. Подпомага финансово каузи в Севлиево и региона.
Последният двубой е срещу Ал Перейра и се провежда в София през 1939 година, една година преди смъртта му. Дан Колов вече е болен от неизлечимата тогава туберкулоза. Въпреки това, българинът успява да надвие съперника си и си отива от този свят като победител.
В чест на неговата изключителна сила гробът му е разположен на най-високото място в селото до църквата и с гледка към Балкана – акт, който равнопоставя бореца с планината.
Учениците поднесоха цветя на паметника на Дан Колов и се преклониха пред живота и делото на великия борец на гроба му.
Повлияни от наученото и видяното, учениците си спомниха думите на великия поет и писател Иван Вазов, написани по друг повод „и ний сме дали нещо на света“, защото има много причини да се гордеем, че сме българи, да знаем историята си и да вярваме в бъдещето!
Зареждане ...
